Къде потъна пластмасата?

plast2

Когато испанският учен Андрес Кобзар Кабанас съставил първата световна карта на боклуците в океана миналият юли, той неволно извадил на бял свят една мистерия. Много от пластмасата, която той очаквал да види плацикаща в океаните – предвид четворно нарасналото производство на пластмаса в последните години, била „изчезнала“.

[related-posts]

В ново изследване, публикувано тази седмица от журнала на Кралското общество за открита наука (Royal Society Open Science), един британски учен обявява загадката за „липсващата“ пластмаса за разрешена: тя лежи в дълбоките води, разградена на дребни влакна и вградена в седимента в най-недостъпните кътчета на земята, пише National Geographic.

„Дълбокото океанско дъно изгежда дава отговор на въпроса къде е пластмасата“, казва Ричард Томпсън – морски биолог от Университета на Плимут във Великобритания.

Разкриването на микропластмасата в толкова отдалечени морски хабитати повдига нови въпроси относно потенциала на пластмасовите останки да замърсят хранителната верига. Учените вече документираха, че рибите, птиците, костенурките и други морски животни ядат пластмаса. Томпсън и екипът му открили дори още по-голямо акумулиране на пластмаса, отколкото се очакваше по-рано.

Колкото повече пластмаса, толкова по-голям шанс за замърсяване на живота в морето.

В изследването си Томпсън и екипът му заключили, че всеки квадратен километър в дълбоките океански води, съдържа около четири милиарда пластмасови фибри. Повечето от тях са с дължина по 2-3 сантиметра и тънки колкото човешки косъм. Гъстотата на тези изкуствени влакна е четири пъти по-голяма на дълбокото, отколкото на повърхността и в крайбрежните води.

Челси Рокман – морски еколог от Калифорнийския университет, която изучава ефектите на пластмасата, извлечена от стомасите на рибите и черупчестите организми, не е изненадана от откритието на Томпсън и колегите му в дълбоките води.

„Навсякъде, където потърсят пластмасови остатъци, ги намират. Това, което е изненадващо, е, че, повечето, от това, което намират там, е пластмасови фибри“.

Океанографът Кара Лавъндър Лоу също е останала удивена, че влакната са толкова разпространени. „Колкото повече търсим, толкова повече откриваме. Бях изненадана, че откриха микрофибри във всяка точка на регионите в извадката си“, казва тя.

За пръв път Томпсън обърна внимание върху морските отпадъци през 2004 г. Тогава той заключи, че повечето от отпадъка в морето е пластмаса, преобръщайки всеобщата представа, че океанският боклук се състои от дървесина, тъкани, риболовно оборудване и други изхвърляни предмети.

„Нашите резултати дават доказателство за една мащабно и поради това непознато гробище за микропластмаса“, пише той. „Гъстотата на микровлакната във всички проучени седиментни ядки и коралови колонии предполага, че този замърсител е повсеместен в дълбокият океан“.

Предизвикателството за учените е било да документират евентуалното океанско хранилище за пластмасата, казва Луси Уудъл, зоолог в Музея за естествена история в Лондон, която е един от авторите на изследването. „Обезпокоително е да открием толкова високи нива на замърсяване, особено при положение, че пълният ефект от пласмасите върху деликатния баланс на дълбоководните екосистеми не е известен“, казва тя.

Екипът на Томпсън анализирал проби от 16 места при 7 изследователски обиколки между септември 2001 и август 2012 г. в Средиземно море, югозападната част на Индийския океан и североизточния Атлантик – огромна шир, която включва субтропичните и субполярни морета. Пробите били събрани от дистанционно управляем съд в подводни каньони, континентални полегатости и ями. Учените носили облекло от естествени влакна, за да не замърсяват пробите си.

Пробите от четири района на Индийския океан показали, че микрофибрите са се акумулирали в повърхността на коралите. Повечето от влакната били сини, черни, зелени или червени, въпреки че екипът на Томпсън извадил също розови, лилави и тюркоазени.

Изненадващо, повече от половината от събраните влакна съдържали изкуствена коприна – синтетичен полимер, два пъти по-разпространен от полиестера, следващото най-често срещано влакно.

пластмаса океан

270 хиляди тона тровят океана

Над 5 трилиона тона пластмасови боклуци с общо тегло почти 269 000 тона плуват в световния океан, сочат резултатите от проучване, цитирано от британския в. The Guardian преди дни.

Според данните, събрани от учени от САЩ, Франция, Чили, Австралия и Нова Зеландия, по-голямата част от тези боклуци са “микро пластмаси” с размер под 5 милиметра.

Обемът на пластмасовите отпадъци, чийто най-обичаен източник са хранителните опаковки и облеклото, е изчислен на базата на данни от 24 експедиции, реализирани в рамките на шест години до 2013-та. Първото по рода си изследване включва пластмаси с всякакви размери, попаднали в световния океан. По-големите боклуци биха могли да задушат животни като тюлените, а по-малките се поглъщат от рибите и попадат в хранителната верига, която в крайна сметка достига до хората. Това е проблем заради химикалите, съдържащи се в пластмасата, както и заради замърсителите, които пластмасата привлича, когато попадне в морските води.

Огромното количество пластмасови боклуци, обитаващо океаните, включва какво ли не – от найлонови торбички до останки от риболовни такъми. Боклуците са навсякъде, но значителна част от тях се поемат от пет големи океански течения, които ги отнасят на определени места. Всеки от петте големи океана има собствено носещо боклуци течение, като в Пасифика се намира “голямото петно от боклуци”, покриващо площ с размерите на американския щат Тексас.

Учените прогнозират, че обемът на боклуците ще се увеличава, вследствие на нарастващото производство на пластмаса, която се изхвърля след употреба. Само 5 процента от пластмасата в света се рециклира в момента.