– Cuba – si! Yankee

Cuba – si! Yankee – si!*

Куба, любов моя! Много специално обяснение в любов, което американският президент прави на карибския остров. То е толкова революционно, колкото и кубинската революция, и толкова миролюбиво, колкото и планинската проповед на Христос, в която той казва: „Обичайте враговете си“, коментира Дойче веле решението на САЩ да възстанови отношенията си с Острова на свободата след 53 години на „студена война“. От самите Съединени щати – и главно от средите на републиканците, дойдоха силни критики срещу сближаването, наложено от Обама, което ще смекчи ембаргото, наложено от президента Джон Кенеди.

Американският президент Барак Обама загърбва стария комунистически „враг“, а кубинският президент Раул Кастро изоставя омразата си към капитализма. В първия телефонен разговор между американски и кубински президенти от 1961 година насам, двамата държавни глави изненадващо бързо постигнаха единодушие – те искат да възстановят двустранните дипломатически отношения и да разменят посланици.

Само въпрос на време е да отпадне и търговското ембарго на САЩ срещу Куба. Защото от него днес не е останало много – само идеологическото значение на тази дума сред политическите хардлайнери на Републиканската партия, които гледат на отпадането на санкциите като на поражение за САЩ. При това отмяната на ембаргото вече е в пълен ход: още от 2000 година насам САЩ внасят в Куба не само медикаменти, но и селскостопански продукти като царевица, пшеница и пилета – от хуманитарни съображения.

Флирт с една терористична държава?

Освен това, от 2011 г. 100 000 американци пътуват до Куба всяка година в рамките на програма за културен и научен обмен. Кубинците в изгнание могат да посещават своите роднини на острова, след като отпаднаха ограниченията за пътуване. Според информации в медиите, военните на двете страни си сътрудничат в бреговата охрана на границата до американската военна база Гуантанамо.

Сега Барак Обама иска официално да отвори „нова страница“ в отношенията с комунистическия остров и да извади Куба от списъка на държавите, които подкрепят тероризма. В значителна степен ще бъде вдигната и забраната за пътуване на американски туристи до Куба.

Ембаргото – изкупителна жертва

На този етап повече не би и могло да бъде постигнато, защото за цялостното снемане на ембаргото има нужда от мнозинство в американския Конгрес. Независимо от тези малки стъпки, американско-кубинската стена започва да се пропуква. Разхлабването на санкциите и възстановяването на дипломатическите отношения неминуемо ще доведат до края на ембаргото.

Падането на стената в главите на хората отдавна трябваше да се случи, защото блокадата се оказа безплодна. Нещо повече – поддръжниците на ембаргото постигнаха точно обратното на това, което искаха: те дадоха в ръцете на комунистическите управници в Куба извинение за техния провал – политически и икономически. Ето че сега старите врагове откликнаха на планинската проповед на Христос. И можем да извикаме: Да живее любовта към врага!

Оттук нататък

Папа Франциск, един от най-големите радетели на сближаването, беше сред първите, поздравили САЩ и Куба за отваряне на нова страница в отношенията им, приветствани като цяло от международната общност. Канада, която от юни 2013 г. е домакин на разговорите между САЩ и Куба за нормализиране на отношенията им, също поздрави двете правителства.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун нарече „много позитивна“ новината, че САЩ планират да възстановят дипломатическите отношения с Куба повече от 50 години след скъсването им. „Днес започва да рухва още една стена“, заяви в комюнике ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини, според която споразумението между Вашингтон и Хавана е „победа на диалога над конфронтацията“.

Брюксел на свой ред се надява да установи връзки „с цялото кубинско общество, давайки тласък на икономическия и социалния напредък“, добави Могерини. Правата на човека остават в центъра на европейската политика към Куба“, подчерта обаче тя. Отношенията между ЕС и Куба са официално прекъснати от 2003 г., когато режимът на Кастро прати в затвора 75 дисиденти в отговор на призивите на Европа за повече зачитане на човешките права на острова.

Германия изрази голямо задоволство от „тази толкова добра новина във времена на многобройни конфликти“, а Франция, която участва дейно в сближаването между Европа и Хавана, изрази надежда, че то ще доведе до отменяне на ембаргото, наложено на Куба. Испания също поздрави двете страни за „обнадеждаващата новина“.

Представители на латиноамериканските страни, събрали се в Аржентина на 47-та среща на върха на южноамериканския общ пазар (МЕРКОСУР), приветстваха тази крачка към мира на континента. Дори най-острият критик на Вашингтон – венецуелският президент Николас Мадуро, поздрави Обама за „смелия и необходим за историята жест“. Русия също приветства решението на САЩ да нормализират отношенията си с Куба.
По думите на зам. -министъра на външните работи Сергей Рябков това е стъпка в правилна посока и Москва ще следи внимателно процеса.

Най-остри реакции на неодобрение дойдоха от самите Съединени щати. Представители и на двете партии в Конгреса, подкрепящи изолацията на Куба, изразиха съжаление за решението на президента Барак Обама, което може да доведе до смекчаване на ембаргото, наложено от Джон Кенеди през 1962 г. Кубински изгнаници в Маями пък осъдиха решението на Обама като „предателство“.

Сенаторите Джон Маккейн и Линдзи Греъм, два от водещите републикански гласа относно външната политика на САЩ, порицаха плана на Обама. Завоят в политиката отразява факта, че Америка и ценностите които тя защитава, са в отстъпление и упадък, заявиха двамата в обща декларация. „Става дума за угаждане на автократични диктатори, главорези и врагове, за принизяване на влиянието на Америка в света“,
заявиха сенаторите, които ще заемат важни външнополитически позиции в новия Сенат, доминиран от републиканците, който ще се събере през януари.

Маккейн ще бъде председател на комисията по въоръжените сили, а Греъм ще ръководи подкомисията за разпределение на средствата, която надзирава разходите на Държавния департамент, включително и за бъдещото посолство в Хавана.

*Заглавието е вариация по известен лозунг от кубинската революция: Cuba — si! Yankee — no! (Куба – да! Янки – не!)