Сърбия арестува 7 българи за протест срещу премиера на Китай

Министър-председателят на Китай Ли Къцян. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Министър-председателят на Китай Ли Къцян. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Седем български граждани са били арестувани в сръбската столица Белград, заради подготвян протест срещу китайския премиер Ли Къцян, съобщи МВнР. Те са членове на движението Фалун Гонг, което е част от китайската опозиция. Движението има последователи в целия свят, чиято кауза е да се борят за спазването на човешките права в Китай. [related-posts]

Първоначално сръбските медии съобщиха, че става дума за девет задържани българи, но от Външно потвърдиха само за седем. Посолството ни е било уведомено веднага за ареста. Задържаните са отказали помощта на българските дипломати.

Според властите в Пекин Фалун Гонг е религиозна секта, обявена извън закона в средата на 2009 г. Организацията, създадена през 1992 г. от Ли Гонгджъ, разпространява смесица от таоистки и будистки учения, а срещу последователите й са предприети сериозни мерки.

Българите са подали заявления да им бъде разрешено да проведат протест по време на визитата на Къцян в Белград днес. Сръбските власти забранили демонстрацията.

След задържането им те са прехвърлени в затвора в „Падинска скела“. И седмината са били принудени да подпишат декларация, че са дошли в Сърбия, за да организират протест – в противен случай от полицията им обяснили, че няма да могат да напуснат Сърбия свободно и ще трябва да бъдат депортирани.

През последните няколко дни граничните власти на Сърбия са върнали обратно двама хървати и един словенски гражданин, които също са били членове на организацията. Днешната среща в Белград ще бъде охранявана от над 10 000 сръбски полицаи.

Премиерите на Сърбия и на Китай – Александър Вучич и Ли Къцян, откриват форума, в който ще участват представители на 16 страни от Източна и Централна Европа. Общо в срещата ще вземат участие 1350 души, форумът ще бъде отразяван от 1100 журналисти. Това е третата подобна среща, която ще премине под мотото: „Нов двигател, нова сила, нова платформа“.

За 17 декември са предвидени двустранни срещи между участниците и откриването на Четвърти икономически форум. В центъра „Сава“ ще бъдат представени много китайски компании, ще има и тематични панели.

Китай в Източна Европа

Пекин, който разполага с големи валутни резерви, желае да засили присъствието си в Централна и Източна Европа – и проявява интерес към инфраструктурата, енергетиката, земеделието и индустрията. Унгария се очертава като най-добра, привличайки 2.4 милиарда евро китайски инвестиции през 2013 г.

В дългосрочен план Унгария се стреми да бъде връзката между ЕС и Китай във върховите технологии, докато Пекин иска да навлезе във финансовия сектор и да установи в Будапеща регионален филиал на Китайската банка.

На Балканите Пекин се фиксира върху Сърбия, която все още не е член на ЕС, макар да води преговори за присъединяване – и следователно не е така обвързани със строгите регламенти на Брюксел. Китай подписа с Белград споразумение за 1 милиард евро за реконструкцията на главния ТЕЦ на страната в Обреновац и за изграждането на нова мощност в ТЕЦ-а в Кословац.

Ли, който ще бъде първият китайски премиер на посещение в Сърбия след близо 30 г., ще открие мост, дълъг 1.5 км над Дунав в Белград за 136.5 милиона евро. Това е първият голям инфраструктурен проект на страната му в Европа.

Очаква се китайският премиер да подпише споразумение за друг важен проект – за строителството до 2017 г. на ж.п. линия за скоростни влакове между Белград и Будапеща.

Някои страни като Полша се надяват да увеличат износа си за Китай и така да смекчат отрицателния ефект от санкциите, наложени от Москва на Европейския съюз в отговор на санкциите на Брюксел срещу Русия заради украинската криза.

Търговският обмен между Китай и Централна и Източна Европа бележи ръст – 48 милиарда евро през 2014, което е с 3.9 милиарда евро повече от 2013 г. Както с повечето от 16-те централно- и източноевропейски страни азиатският гигант има нетен излишък с Полша.

Надяваме се да продаваме нашите хранителни стоки на Китай. Русия бе голям пазар за нас, казва полският професор Богдан Горалчик от Института за развитие на Централна и Източна Европа във Варшава.

Главната тема на срещата в Белград ще е увеличаването на обема на инвестициите, останал под обявения по време на предишните срещи на върха през 2012 във Варшава, когато Китай обеща кредитни линии за 10 милиарда евро, и през 2013 в Будапеща.

В Полша според Националната банка инвестициите възлязоха на близо 300 милиона евро. В Чешката република, Словакия, Словения и балтийските републики те са по-скоро от символичен порядък. Румъния сключи споразумение през 2014 за изграждане на електроцентрала за 1 милиард евро, но китайските инвестиции паднаха от 114 милиона евро м.г. на 45 милиона през тази година.

В края на октомври Китай отпусна кредит от 687 милиона евро на Черна гора за финансиране на изграждането на участък от магистрала. С Босна пък подписа предварително споразумение за строителството на 62 км магистрала до адриатическото крайбрежие.

Пекин е заинтересуван също да инвестира в пристанищата на Адриатика, по-специално в Хърватия и Албания, но досега не е сключено нито едно споразумение.