Странната любов между Турция и Сомалия

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Хаосът от конфликтите, които някога раздираха пристанището на Могадишу, вече са част от миналото, а чуждестранните инвеститори започват да прииждат в Сомалия. Турция е начело сред тях, но защо между тези на пръв поглед далечни страни има толкова силна връзка? BBC разказва историята на странната любов между двете държави, разделени от хиляди километри.

Преди години враждуващи групировки водеха престрелки за контрола над тези докове, а днес огромни кораби се редят, за да разтоварват цимент, автомобили, паста и ориз. Огромни кранове кръжат наоколо, а повечето от тях се управляват от турци.

Турският мениджър на пристанището, който заема поста от септември казва, че компанията му има месечен приход от $4 милиона, който постоянно расте. Повече от 50% от печалбите обаче отиват директно в сомалийската хазна.

Тук съвсем не става дума само за пристанищата. Турците са навсякъде в Могадишу, както и техните знамена. Те управляват летището и строят нов терминал. Турските авиолинии летят до сомалийската столица четири пъти седмично и са първият оператор, който прави това през последните 20 години.

В блестящата нова болница, построена от турци, турски доктори носят обикновени бели ризи. На единия им ръкав е поставено турското знаме, а на другия сомалийското.

Навън турски строители с широкополи шапки и сомалийци с обикновени тениски довършват огромната джамия в османски стил, която може да приюти 2000 поклонници. Майсторите са докарани директно от Турция, за да изпишат таваните с богати сини, червени и златни орнаменти.

Дори камионите за смет, които се опитват да изчистят руините, трупани с години, идват от Турция. Един от тях се отправя към място, където преди броени минути е имало самоубийствен бомбен атентат, за да се увери, че няма да остане и следа от кръв.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Всичко започва по време на глада през 2011 година. Тогава турският премиер и настоящ президент Реджеп Тайип Ердоган отлетя към Сомалия. За разлика от останалите световни лидери, които стоят на безопасна дистанция и предпочитат да общуват със сомалийските власти от съседна Кения, той кацна в столицата и дори се разходи по улиците на Могадишу, при това не в бронирана жилетка, а в обикновен костюм.

Местните все още говорят как той прегръщал мръсни и гладни деца, а съпругата му целувала ръцете на членове на презираните малцинствени кланове. Именно тогава започва любовта между двата народа. Сомалийците започват да кръщават синовете си Ердоган, а дъщерите Истанбул.

След една от големите национални трагедии през последните години – тази в мината в Сома, където загинаха 371 турски миньори, Ердоган заяви: „Протегнахме ръцете си към Сома с Божията помощ – и сме достатъчно силни, за да помогнем и на Сомалия“.

Тази привързаност към чужда страна е крайно необичайна в Сомалия. Местните като цяло не обичат чужденци и имат всевъзможни обидни прякори за тях. Едва ли обаче ще намерите някой в страната, който би критикувал Турция, освен оплакването, че турските инженери не са създали подходящи дренажи за построените в Могадишу пътища и не са помогнали достатъчно на останалите части от страната.

В лични разговори западни дипломати споделят, че Турция не координира дейността си с останалите международни партньори на Сомалия, а действа едностранно.

Както и много други големи икономики, южната ни съседка опитва да сложи ръка върху природните ресурси на Африка и да използва нови пазари с развитието на континента. Тя обаче избира ексцентричен подход, защото Сомалия е считана от мнозина за една от най-опасните страни в света.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Турците в Могадишу изглежда имат друго отношение към опасностите. В деня на бомбения атентат достъпът до летището в Могадишу е напълно отцепен. Само на няколко пресечки от там обаче, турското училище се пази от няколко леко въоръжени сомалийци.

Турските деца тичат наоколо и играят на криеница из папайовите дървета. Те посещават едни и същи часове със сомалийските си връстници, за които учителите твърдят, че се справят прекрасно с компютърните науки и езиците.

Не малко турски граждани обаче са платили цената на лежерното си отношение към сигурността. Не са малко жертвите и ранените по време на атаки на ислямистката групировка “Ал Шабаб”, а други са били убити по време на битови дрязги, свързани със заеми и хазарт.

Репортерка на ВВС успява да се добере до летището, за да се срещне с представители на ООН. За нейно притеснение обаче тя не носи химикалката си, за да си води записки. Една от служителките на международната организация й подарява молив, който тя по-късно дава на свой сомалийски приятел.

Когато получава молива, той се затичва към няколко свои познати с викове: “Вижте, това е всичко, което сме получили от ООН, след повече от 20 години и милиарди долари. Само за три години турците ни помогнаха да трансформираме Могадишу от бедствието, което сами си причинихме, в един почти функциониращ град”.

Разбира се ситуацията не е толкова проста. ООН отделя сериозни средства за войници на Организацията на африканските нации, които се грижат за сигурността в Сомалия. Турците за сметка на това се занимават с много по-видими проекти.

Докато стои в удобната седалка на самолета на Турските авиолинии и похапва локум обаче, репортерът на ВВС си задава въпроса дали останалата част на света не може да научи нещичко от това, което Турция прави, за да издигне наново Могадишу от пепелта на 20-годишната разруха.