Проф. Петър-Емил Митев: Украинската криза в българското политическо огледало

Проф. Петър-Емил Митев

Проф. Петър-Емил Митев е социолог, политолог, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“. Коментарът му е публикуван в рубриката “Без филтър” на БГНЕС.

България е член на Европейския съюз от 7 години, но те явно не бяха достатъчни за придобиването на европейска политическа култура и такт.

Дебатът за Украйна – бягство от реалните проблеми на България

Въпросът трябва да се преформулира, за да получи точен отговор. Самите реални проблеми на страната в областта на икономиката и енергетиката са тясно зависими от развитието на украинската криза. Начинът, по който се дебатира украинската тема, свеждането й до елементарно „за“ и „против“, мотивирано емоционално, дефицитът на политическата аналитичност и рационалност, всичко това изтласква реалните проблеми на втори план.

Изкушенията на кризата в Украйна

Политиците не могат да не вземат отношение, да не изразят позицията си по толкова важна и остра тема, която засяга целия Европейски съюз и то в навечерието на евровота. Изкушението да се преекспонира е несъмнено. Нека прибавим и лекотата, с която у нас – парадоксално за малка страна, се правят изказвания за „големите“. Спомнете си, че не толкова отдавна бившият министър Дянков искаше „да напляскаме руснаците“, а Борисов, в качеството на премиер, охули нашите съюзници по повод намесата в Либия. Сега българският президент побърза да се открои сред държавните глави в Европа с изказвания, подходящи за „ястреб“. Изминаха първите седем години от нашето еврочленство, но явно не са достатъчни за придобиването на европейска политическа култура и такт.

Украинската криза и противопоставянето „фили“ на „фоби“

Разделението на „фили“ и „фоби“ съпътства цялата история на България след Освобождението и до известна степен е негово следствие. По-стара е от всички днешни политически партии и техните предшественици. Самото разделение обаче исторически се модифицира и изживява. Днешните реалности изискват настойчиво решения от типа „и –и“, а не „или – или“. Това би било признак на политическа мъдрост.