Как героят на муджахидините се превърна в световен враг №1

Снимка: ЕРА

Ако трябва да отговорите кои са петте най-влиятелни личности на 21-и век, то вероятно в съзнанието ви ще изплуват имена като Барак Обама, Владимир Путин, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Джулиан Асанж, Едуард Сноудън – и дори Джордж Буш. По-мащабен анализ на събитията, променили из основи хода на историята обаче несъмнено ще ни подсети и за други, утвърдили се в общественото съзнание като реални въплъщения на злодеи от киноекрана.

Още по темата

Сред тях си струва да отбележим президентът на Сирия Башар ал-Асад, мъртвият вече дългогодишен лидер на Ирак Саддам Хюсеин, също убитият лидер на Либия Муамар Кадафи и героя на тази история – вечният обществен враг №1 Осама бин Ладен. В продължение на години Бин Ладен беше най-големият враг на САЩ – като лидер на „Ал Кайда“, обвинена за атентатите на кулите на Световния търговски център на 9/11.

В далечния 6 декември 1993 г. журналистът Робърт Фиск от британското издание The Independent прави едно от първите интервюта за западна медия с тогавашния сътрудник на ЦРУ и герой на афганистанската революция срещу съветската армия… Бин Ладен.

Едва няколко години след победата на подкрепяните от САЩ муджахидини, саудитецът пренася своите строителни материали, пари и партизани, за да започне работа по обществени проекти в Судан. Попитан дали поддържа тренировъчни лагери за джихадисти, бъдещият лидер на „Ал Кайда“ казва просто: „Аз съм строителен инженер и земеделец, ако имах тренировъчни лагери нямаше да мога да върша работата, която върша сега“.

Ето и публикацията, озаглавена „Антисъветският воин, който поведе армията си по пътя на мира“, цели 21 години по-късно. Интервюто пред Independent е първото за западен журналист.

Снимка: Independent

Облечен в роба с позлатени ресни, Осама бин Ладен се е изправил, охраняван от приближените си муджахидини, били се заедно с него в Афганистан. Брадати, мълчаливи фигури – невъоръжени, но в близост до мъжа, който ги е вербувал, обучил и след това изпратил да унищижат съветската армия. На лицата им няма усмивки, докато суданските селяни от Алматиг се изреждат да благодарят на саудитския бизнесмен, който завършва магистралата, която ще свързва домовете им със столицата Хартум.

С високите си скули, тесни очи и дълга кафява роба, Бин Ладен изглежда досущ като планински воин от муджахидинска легенда. Облечени в чадори (черни покривала) момичета танцуват около него, а проповедници възхваляват мъдростта му.

„Чакахме този път по време на всички революции в Судан. Чакахме и бяхме предадени от всички, докато не се появи Осама бин Ладен“.

Извън Судан, на Бин Ладен не се гледа с такава висока почит. Египетската преса твърди, че той е върнал стотици бивши арабски бойци от Афганистан обратно в Судан, докато западните посолства в Хартум предполагат, че някои от „афганистанците“, които саудитският предприемач е довел със себе си, са заети с обучение на джихадисти, които да разпалят нови войни в Алжир, Тунис и Египет. Самият Бин Ладен нарича публикациите – и позициите на дипломатите, „боклук“.

„Аз съм строителен инженер и земеделец. Ако имах тренировъчни лагери в Судан, нямаше да мога да свърша това, за което съм тук“.

Той говори за наистина амбициозен проект – чисто нова магистрала, простираща се от Хартум чак до Порт Судан. Старият път, дълъг 1200 километра, сега ще бъде съкратен до 800, а новият маршрут ще превърне крайбрежния маршрут извън столицата в пътуване, отнемащо само ден. В страна, презирана от Саудитска Арабия заради своята подкрепа за Саддам Хюсеин по време на войната в Персийския залив, Бин Ладен е донесъл същата техника, която само преди 5 години е използвал за създаването на партизанските маршрути в Афганистан.

Той е скромен мъж с жилище в Хартум и малък апартамент в родния си град Джеда. Има четири съпруги и е известен с предпазливостта си пред медиите. Седи кротко на стола си в палатка и чисти зъбите си според старата арабска традиция – с мисвак.

В крайна сметка обаче проговаря за войната, за чието спечелване помогна. „Това, което преживях за две години в Афганистан, нямаше да успея да изживея за стотици години, където и да е другаде“, казва той.

Когато историята за афганистанската съпротива започне да се пише в учебниците, личния принос на Бин Ладен за муджахидините и индиректното му участие в тяхното обучение и подкрепа могат да се окажат повратна точка в историята на въоръжения фундаментализъм. Макар днес той да се опитва да омаловажи тази си роля.

„Когато инвазията (на СССР – б.р.) в Афганистан започна, се вбесих и заминах за страната. Пристигнах няколко дни преди края на 1979 г. Да, аз се бих там, но моите братя мюсюлмани сториха много повече от мен. Много от тях загинаха, а аз съм все още жив“.

Само няколко месеца след посещението си обаче, Бин Ладен изпраща бойци от Алжир, Ливан, Кувейт, Турция и Тунис в Афганистан. Казва, че не са били стотици, а хиляди. Подкрепя ги с оръжие и строителната техника, с която разполага. Заедно с инженер Мохамед Саад, иракчанин, който проектира пътя до Порт Судан, Бин Ладен прокарва огромни тунели в планината Зази в провинция Бехтияр. Там той изгражда партизански болници и оръжейни хранилища, след което отвежда муджахидинските пътеки на 15 километра от Кабул.

„Не, никога не съм се страхувал от смъртта. Като мюсюлмани ние вярваме, че когато умрем, ще отидем на небето. Преди битка Аллах ни изпраща смирение. Веднъж бях само на 30 метра от руснаците и те опитаха да ме заловят. Бях под обстрел, но чувствах такова спокойствие в сърцето си, че заспах. Това преживяване е описано в най-ранните ни книги. Видях как 120-милиметров снаряд пада точно пред мен, но не се взриви. Още четири бомби бяха пуснати от руски самолети над щаба ни и нито една от тях не избухна. Ние победихме Съветския съюз, а руснаците избягаха“.

Но какво се случва с арабските муджахидини, които той е завел в Афганистан, членове на партизанската армия, окуражавана и въоръжена от САЩ, които бяха забравени, щом войната приключи?

„Нито аз, нито братята ми видяхме дказателства за американска помощ. Когато моите муджахидини победиха, а руснаците бяха прогонени, започнаха различията и аз се върнах към строителството на пътища в Таиф и Абха (в Саудитска Арабия – б.р.). Взех си обратно техниката, което използвах, за да строя тунели и пътища за муджахидините в Афганистан. Да, аз помогнах на някои от другарите си да дойдат в Судан след войната”.

Но колко? Осама бин Ладен поклаща глава и отказва да отговори. „Сега те са тук при мен, работят и строят пътя към Порт Судан“. Казвам, че босненски мюсюлмански бойци, които воюват в Травник (в днешна Босна и Херцеговина – б.р.), са споменали името му.

„Аз чувствам същото за Босна. Но ситуацията там не предлага същите възможности като в Афганистан. Малка група муджахидини отидоха да се бият в Босна и Херцеговина, но хърватите отказват да ги пуснат в своите земи, както направиха пакистанците в Афганистан“.

Докато Бин Ладен обяснява за джихад, неговите бивши бойци го гледат внимателно. Питам го дали за тях не е странно, че само преди няколко години са се били с руснаците, а днес строят пътища в Судан. „Те харесват тази работа, както и аз. Това е прекрасен план, който осъществяваме тук. Той помага на мюсюлманите и подобрява техния живот“, казва в отговор саудитецът.

На неговата компания „Бин Ладен“ (не трябва да се бърка с огромните строителни фирми на братовчедите му – б.р.) се плаща в судански долари, с които се купуват сусам и други продукти за износ. Очевидно печалбите не са основният му приоритет.

Питам го какво мисли за Алжир, но мъж в зелен костюм на име Мохамед Муса, който твърдеше, че е палестинец, макар да е служител на суданските служби за сигурност, ме потупа по рамото. „Зададохте повече от достатъчно въпроси“, ми казва той, след което Бин Ладен става, за да инспектира чисто новата магистрала.

През 2011 г. авторитетното британско издание Financial Times изчисли, че лидерът на „Ал Кайда“ е струвал на американските данъкоплатци над 2 трилиона долара. Ако се приеме, че атаките от 11 септември 2001 г. не се бяха случили без Бин Ладен, и че войните в Афганистан и Ирак ги нямаше без 11 септември, то лидерът на „Ал Кайда“ струва пряко на данъкоплатците в САЩ над 2 трилиона долара, съобщи FT.