ЕС смята, че Путин блъфира за "Южен поток". А Турция си играе играта

ЕС смята, че Путин блъфира за „Южен поток“. А Турция си играе играта

Страните-членки на ЕС, които трябваше да участват в руския проект „Южен поток“, търсят други начини, за да гарантират енергийната си сигурност. Това е основният извод от срещата на енергийните министри от осемте страни (Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния и Словения) със заместник-председателя на Еврокомисията Марош Шефчович, пише в свой анализ EU Observer. В същото време Анкара дава разнопосочни сигнали за газовите си приоритети – и свързаните с тях трасета.

Какво се случи на 9 декември в Брюксел

Срещата бе посветена на интерконекторните връзки, така че страните от ЕС да имат достатъчно газ, ако спрат руските доставки в Югоизточна Европа. Те говориха и за нови терминали за втечнен газ и за трасетата ТАП и „Ийст-Мед“ (Източното Средиземноморие“), които да се конкурират с „Южен поток“. Беше разгледано и предложението на България, Гърция и Румъния за изграждането на „вертикален газов коридор“.

Още по темата

Страните по проекта все пак натовариха Шефчович със задача да „изясни“ дали руският президент Владимир Путин е сериозен, когато на 1 декември обяви в Анкара, че „Южен поток“ е мъртъв. Всичките 8 държави от проекта Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния и Словения все още очакват официално потвърждение от руската страна за отказа.

Путин блъфира, за да посее раздор в ЕС

В Евросъюза, включително известни германски експерти по Русия, смятат, че Путин блъфира, за да накара 8-те страни да окажат натиск върху Шефчович и да се разхлаби европейския антимонополен режим, фиксиран в Третия енергиен пакет, който пряко засяга „Газпром“.

На свой ред ЕК смята, че Путин е погребал проекта, не само защото не може да си позволи неговото реализиране, а и защото украинската криза е постигнала основната цел на „Южен поток“ – да се дестабилизира Украйна и тя да отпадне от руската мрежа за доставки на газ за ЕС.

Седем от страните по „Южен поток“ излязоха със съвместно становище, в което се посочва, че руският газопровод е добро нещо, ако „спазва законодателството на ЕС“, защото ще разнообрази газовите „трасета“. Но единството бе помрачено от Унгария, чийто министър на енергетиката отказа да подпише становището с довода, че няма мандат от правителството си да стори това.

От своя страна Шефчович беше внимателен да не обиди Русия и да не показва колко е щастлив от погребването на руската инициатива – преобладаващо иначе настроение в Брюксел. Но той сподели пред репортери, че „върви по график“ планът за изграждането на газовия коридор ТАП за доставки на каспийски газ през Турция от 2019 г., заобикаляйки Русия.

Находищата в Кипър и Израел – притегателни за ЕС

Той добави още, че „Ийст-Мед“ – израелско-кипърски план за добив на газ от Средиземно море и доставката му за Гърция и Италия, което също ще намали газовата зависимост от Русия – „би могъл да бъде полезен“. Съответно Еврокомисията може да участва в предварително проучване на този проект.

Италианският зам.-министър на икономиката Клаудио де Винсенти говореше за „Южен поток“ в минало време. Той добави, че разнообразяването на източниците е „по-важно“ от диверсификацията на трасетата и насърчи Шефчович да участва в проучването на „Ийст-Мед“.

Ако Русия изгради нов газопровод до Турция, това ще бъде удар срещу проекта ТАНАП, Ийст-Мед и в по-широк план срещу намеренията на ЕС да ограничи зависимостта от руския газ. Това също ще означава изграждането на нов съюз между двамата авторитарни лидери в съседство с ЕС.

Някои експерти обаче смятат, че турският вариант не е осъществим финансово и технически. Според едно от обясненията Путин е заложил на Турция, за да спаси авторитета си, докато Турция подкрепя идеята му, за да подобри позициите в преговорите с ЕС за членство. Обаче малцина в ЕС и Турция вярват, че общността ще допусне някога Турция в своите редици.

Анкара не иска да е разделителна линия между Европа и Русия

Приоритет за Турция ще останe газопроводът TANAP, а не аналогът на руския „Южен поток“, заяви външният министър на страната Мевлуд Чавушоглу, цитиран от руското издание „РБК Дейли“. Преди два дни Брюксел даде зелена светлина за т.нар. „Южен коридор“, който през 2020 г. трябва да доставя газ от Азербайджан през Грузия и Турция. „Този проект е част от Южния газов коридор, на който ЕС реши да заложи“, каза министърът.

„Ще разглеждаме и ще оценим предложението на Владимир Путин за нов газопровод през Турция“, коментира Чавушоглу. Междувременно енергийният му колета Танер Йълдъз обяви, че Анкара няма да финансира морския участък от алтернативния газопровод на Москва. Наскоро Йълдъз заяви, че Турция не иска да е разделителна линия между Европа и Русия. „Времето ще покаже дали предложените проекти са възможни или не“, отбеляза Йълдъз.

Анкара поиска отстъпка в цената на газа от 15%, но Москва се съгласи на 6%. Целта на Русия е по трасето през Турция да се пренася същото количество синьо гориво, както при „Южен поток“ – 63 млрд. куб. м. на година, но западни анализатори коментират, че плановете не са реалистични и рентабилни. Дори „Син поток“ не е със запълнен капацитет.

Ердоган харесва офертата на Путин

В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган показва, че е склонен да приеме руския вариант. „По предложение на президента Путин решихме, че новият „Южен поток“ може да се казва „Турски поток“. Тръбата ще минава по дъното на Черно море от Русия през Турция до границата с Гърция. След реализирането на проекта Турция и Европа ще могат да получават толкова газ, колкото им е необходим. По този начин Турция ще стане енергиен разпределител за целия регион“, заяви Ердоган.

Турция е вторият по големина търговски партньор на „Газпром“ след Германия, а наред с това и увеличава доставките на газ. Анкара, която е на 60% зависима от вноса на руски природен газ (България е малко над 90%) също се опитва да разнообрази доставчиците, тъй като прогнозата е към 2030 г. да удвои енергийното си потребление.

Анкара купува синьо гориво и от Иран и Азербайджан, като очакванията са през 2018 г. количеството да се удвои чрез газопровода „Танап“, който ще доставя газ от находището „Шах дениз 2“ в Азербайджан.