Управителят на БНБ допусна нови удари по банките

Управителят на БНБ Иван Искров допусна, че и през 2015 г. може да има удари върху банковия сектор заради преплитане на интереси. През тази година две банки бяха подложени на атаки и за едната вече започна процедура по несъстоятелност – КТБ, а втората – ПИБ, беше подкрепена с 1 милиард от държавата. Под наказателна отговорност е подведен подуправителят на БНБ и шеф на „Банковия надзор“ Цветан Гунев, а няколко политически сили поискаха оставката на Искров.

„Никой не си прави илюзиите, че трудностите и изпитанията пред банките у нас са приключили. Защото най-вероятно и през 2015 г. банковата общност ще работи в нелека бизнес среда, в която не изключвам да има нови опити за удари върху сектора, мотивирани от преплитащи се икономически, политически и медийни интереси, каквито действия срещу българската банкова система видяхме непосредствено след поставянето на КТБ и ТБ „Виктория“ под специален надзор, заяви Иван Искров, съобщи Dnevnik.bg. Той държа реч на тържествения коктейл на Асоциацията на банките в България по повод Деня на банкера – 6 декември, провел се снощи.

Искров изказа мнение, че 2014 г. е показала, че тези атаки са колкото опасни за обществото, толкова безполезни за авторите им.

„През цялата изтекла година не липсваха изказвания на партийни представители, които раздаваха негативни публични оценки и изговаряха най-мрачни прогнози за банките у нас. Атмосферата на политическа несигурност благоприятстваше всевъзможни прояви на популизъм, включително и неразумни законодателни предложения по отношение както на банките, така и на БНБ“, посочи управителят на централната банка.
Освен финансов, медиен и партиен ресурс в кампанията, която вижда срещу БНБ, той посочи като участници в нея и синдикалните и работодателските организации, излъчили експертен съвет за решаване на казуса с КТБ.

Искров изрази надежда, че през 2015 г. ще има коренна промяна в действията на политиците и медийните кръгове в посока на повече благоразумие и осъзнаване на ключовата роля на банковия сектор за финансовата стабилност. В същото време той констатира, че „никой не си прави илюзиите, че трудностите и изпитанията пред банките у нас са приключили“.

Управителят на БНБ направи аналогия между случая с КТБ и банковите фалити в ЕС и САЩ, като отново подчерта, че в нито един от тези случаи централната банка не е била подлагана на натиск да поеме цялата вина и да бъде изкупителната жертва, за разлика от непрестанните публични атаки тук срещу БНБ.

Той заяви, че публичният интерес изисква да бъде уважавана репутацията на централната банка и да бъде пазена институционалната независимост и приемствеността в нейната работа. Управителят даде положителна оценка на ръководената от него институция, като отново повтори тезата си, че „тази година БНБ на практика издържа един реален и много тежък стрес тест“.

По-рано министърът на финансите Владислав Горанов коментира пред bTV, че Искров дължи допълнителни обяснения, защото досега е казвал, че не е знаел и не е могъл да знае какво се случва в КТБ. Запитан дали Искров ще подаде оставка, каквато му беше поискана неколкократно от управляващите, Горанов изтъкна, че условието на управителя е да получи гаранции, че следващият на този пост ще е човек, който ще гарантира устойчивост на системата.

На въпрос дали това не означава, че самият Искров иска да одобрява кандидатите, Горанов отговори: „Той смята за себе си, а и това е нормално, че случайни хора не трябва да попадат в тази институция“. Преди да стане управител на БНБ, където вече е 11 години, Иван Искров беше депутат от НДСВ.

Вярвам, че никога повече няма да даваме повод на правораздавателната система на България да се занимава с банковата система на България, каза финансовият министър на тържествения коктейл на Асоциацията на банките. Минахме заедно през най-лошата част от стреса, на който беше подложена системата и се показа, че тя може да мине през много голям стрес, обърна се Горанов към банкерите.