Как Саудитска Арабия се опитва да убие два заека с един удар

Срещата на страните-членки на ОПЕК във Виена най-накрая разкри това, което светът чакаше от месеци. Саудитска Арабия прави политическа игра с петрола и налага на ОПЕК да поддържа сегашните си производствени нива от 30 милиона барела на ден, за да свали цените надолу.

В резултат на това цените на петрола спаднаха с 35% през 2014 г. и достигнаха нива под $70 за барел за първи път от 2010 г. насам. Големият въпрос е защо саудитците биха рискували отношенията си с останалите държави от ОПЕК. Така те едновременно обезсилват организацията и подронват възможността си да използват добрите си връзки с износителките на петрол в бъдеще.

В дългосрочен план тази игра на високи залози ще донесе известни вреди и на Саудитска Арабия, но в момента властта в Рияд не мисли за това. След първият петролен шок по време на войната в Близкия изток през 1973 г., саудитците осъзнаха ролята, която могат да играят в регионалната и световната политика чрез нефтеното кранче.

Засиленото производство на САЩ през последните години предполагаше, че Саудитска Арабия ще намали своя износ, за да запази баланса на цените. Вместо това Рияд направи точно обратното. От гледна точка на кралското семейство светът изглежда мрачно място, а саудитците имат множество опасения, които техните съюзници от Запада и региона не приемат достатъчно сериозно.

Големи резерви

Но колко дълго могат саудитците да поддържат тази игра? Реално погледнато, едва няколко месеца. Ако цените продължават да падат, те ще са принудени да преосмислят стратегията си.

Не трябва да се забравя, че кралството разполага с валутен резерв от $715 милиарда и предвиди излишък от $15 милиарда в края на последната фискална година. Това означава, че Саудитска Арабия преспокойно може да поеме дори сериозни бюджетни дефицити за няколко години, ако това се налага.

Това е подкрепено от факта, че последните мащабни оръжейни сделки на кралството вече са завършени, а разходите за отбрана в следващите няколко години ще намалят значително – което ще освободи пари за други дейности. Въпреки че Рияд опита да наложи волята си в региона, което несъмнено би довело до главоболия за Техеран и Москва, използването на петрола като оръжие не може да реши някои от критичните проблеми в Близкия изток.

„Ислямска държава“ управлява територия с размерите на Великобритания в Ирак и Сирия, а негативното й отношения към кралското семейство стана пределно ясно от 17-минутна реч на нейния „халиф“ Абу Бакр ал-Багдади.

Евтиният петрол от земите, контролирани от групировката, ще продължи да се продава на черния пазар, което ще й носи ежедневни приходи от милиони долари. Макар Саудитска Арабия да се включи активно в ударите срещу джихадистите, това далеч не е достатъчна гаранция за тяхното поражение, освен ако САЩ и Иран не започнат да си сътрудничат по въпроса, което не би се харесало на Рияд.

По същия начин саудитците биха приели с неохота сделка между Иран и великите сили за избягване на регионална война. Това изглежда като най-добрия от серията лоши варианти за разрешаване на конфликта, но регионалната сигурност не е достатъчна, за да възпре кралството да навреди на Иран.

Регионално напрежение

Много експерти говорят за „студена война“ между Саудитска Арабия и Иран, а всеки регионален успех на едната се смята за провал на другата. От гледна точка на кралското семейство, САЩ са изпуснали Иран от примката си и провеждат твърде мека политика спрямо страната.

Запада прекара месеци в търсене на начини да подкрепи умерения президент на Иран Хасан Рохани и да изолира твърдите ислямистки крила в страната. За Саудитска Арабия обаче умереното поведение на Рохани е само маска пред лицето на режим, който цели доминация над Близкия изток и отчаяно търси одобрение от света.

Иранската икономика е силно зависима от изкопаемите горива, които представляват 60% от годишния й износ и носят 25% от БВП. Държавата харчи милиони долари, за да поддържа влиянието си в съседните Сирия и Ирак, като междувременно опитва да води скъпа социална политика, която да ограничи недоволството на местно ниво.

Освен това с намаляването на петролните цени саудитците получават шанс да навредят на Русия – най-големият поддръжник на президента на Сирия Башар ал-Асад, който вече четвърта година се бори с въоръжената съпротива в страната си.

Ниските петролни цени вече доведоха до 35-процентова обезценка на рублата тази година. Убиването на два заека с един удар изглежда разумна политика, особено след като е много малко вероятно да доведе до военен конфликт, който саудицтите опитват да избегнат на всяка цена.