Багдад и кюрдите се разбраха за петродоларите

©EPA/БГНЕС

Правителството на премиера Хайдер ал-Абади постигна дългосрочно споразумение с автономния иракски регион Кюрдистан за разпределяне на приходите от петрол и борбата с джихадистите, съобщи New York Times. То е с потенциал да обедини раздираната от етнически и религиозни битки държава, части от която се намират под контрола на терористичната групировка “Ислямска държава”.

Сделката решава споровете между Багдад и Ербил, кюрдската столица в северната част на Ирак, за разпределянето на приходите от петрол и бюджета и може да възпре, макар и временно, желанието на кюрдите за независимост.

Споразумението включва отпускане на средства от централната власт за изплащане на заплатите на кюрдските сили за сигурност (“пешмерга”), и позволява доставките на оръжия от САЩ за кюрдите, но Багдад остава посредник.

Финансовият министър на Ирак заяви, че приоритетът вече наистина е борбата с ИДИЛ, както нарече групировката, вместо “Ислямска държава”.

Иракски Кюрдистан ще осигурява по 550 000 барела петрол на ден, които ще продава Багдад, а приходите ще се поделят. Това включва 300 000 барела на ден от спорния регион Киркук, който е под контрола на кюрдите от юни. Иракската армия бе принудена да го изостави след офанзивата на джихадистие.

Освен това Багдад ще възстанови плащанията към автономията за постоянно. Те бяха спрени от Малики заради спора и възлизат на 17% от националния бюджет. Споразумението включва и още $1 милиард за заплати и оръжия на “пешмергите”, които са на фронтовата линия в битката с “Ислямска държава”.

Централната иракска власт и кюрдското малцинство от дълго време бяха в безизходица относно разпределението на приходите от продажби на петрол. Този проблем заплашваше да разцепи страната.

С постигнатия компромис премиерът Абади, който е на този пост от едва три месеца, се показа като доста различен лидер от предшественика си Нури ал-Малики. Бившият премиер отчужди кюрдите с конфликтната си личност и воденето на политики, дискриминационни спрямо малцинствата в страната и изгодни предимно на шиитското мнозинство, към което принадлежи и Малики..

Преговорите одобриха трайно временното споразумение, постигнато преди три седмици. Това се смята за важен успех на САЩ, които бяха поставили като приоритет централната власт и кюрдите да разрешат политическите и икономическите си противоречия.

Опасенията на САЩ бяха, че ако двете страни не се споразумеят, Ирак ще се разпадне, тък като кюрдите открай време настояват за независимост. Поне засега сделката означава, че независимостта на кюрдите, които се радват на широка автоноимия, се отлага.

Помирението между двете преговарящи страни e част от стратегията на президента Барак Обама за борба с “Ислямска държава” и минава през избора на лидер на Ирак, който да е обединителна за нацията фигура.

Когато джихадистите превзеха през юни Мосул – вторият по големина град в Ирак, Обама прецени, че Малики трябва да се оттегли, за да увеличи САЩ военните си усилия срещу “Ислямска държава”.

След проточилите се преговори и напрежение през лятото, предизвикано с политическото участие на САЩ и Иран, Малики бе сменен с Абади, който е по-дипломатичен, въпреки че е от същата шиитска ислямистка партия “Дауа”.

Абади отстрани част от корумпираните държавни служители и военни, лоялни на Малики и протегна ръка към страни като Саудитска Арабия, която исторически е враждебна към предвождано от шиити правителство в Ирак. Той дори намали заплатата си и тази на министрите заради общественото недоволство от големината им.

Сделката с кюрдите обаче засега е най-голямата му победа.