Отзвукът за "Южен поток": От "падна жертва" до "Турция спечели"

Отзвукът за „Южен поток“: От „падна жертва“ до „Турция спечели“

Отзвукът след обявеното от руския президент Владимир Путин спиране на проекта „Южен поток“ варира от съжаление, през изчисления за загубите до коментари за поражение на Москва и победа за Турция. В България очаквано политици и експерти, свързани със социалистите, изразиха съжаление и започнаха да калкулират колко ще изгуби България. Десните заявиха, че България трябва да изчака официално потвърждение за спирането на проекта, след което да търси международен арбитраж. „Южен поток“ е замразен от Европейския съюз, като Брюксел заяви, че няма да бъде продължен, докато не бъде приведен в съответствие с изискванията на Третия енергиен пакет.

Още по темата

Путин се опитва да излезе от международната изолация, показвайки мускули на Запада, заяви по bTV бившият енергиен министър Трайчо Трайков. Според него става въпрос за еднолично решение на държавния глава на Русия, което е изненадало всички – Думата, енергийния министър и дори шефа на „Газпром“ Алексей Милер. На пресконференцията в Анкара, на която Путин обяви това обаче, Милер лаконично заяви пред журналисти: „Проектът „Южен поток“ е закрит“.

„При сегашните условия Русия няма да реализира проекта „Южен поток“, заяви Путин в турската столица. Като причина за това той посочи липсата на разрешение от страна на България, а за основен виновник посочи Евросъюза и посъветва София да иска компенсации от Брюксел за пропуснати ползи по проекта, които изчисли на 400 млн. евро годишно.

„Ако някой твърди, че това е по вина на България, вероятно трябва да се призове на международен арбитраж“, поясни Трайков. Владимир Каролев, съветник на икономическия министър Божидар Лукарски, призова България да поиска официално потвърждение за спирането на проекта и след това да търси правата си на арбитраж. Той поиска също още от днес да се пуснат в неплатен отпуск всички работещи в „Южен поток България“, като намекна, че заплатите им са необосновано високи.

Каролев не приема твърденията, че до момента България е инвестирала стотици милиони, които ще загуби. „Инвестирани са 50 млн. долара, разделени между Русия и България“, уточни той. Икономистът не прие и оценките на Путин, че България ще губи 400 млн. евро годишно заради провала на проекта. Според Каролев транзитните такси за преноса на газ през територията на България са под тази сума, и то преди от тях да се извадят съответните разходи.

БЕХ обаче увеличи капитала на съвместното дружество „Южен поток България“ с едни 191 милиона лева, чието прехвърляне беше направено под носа на служебната власт.

Жельо Бойчев от БСП пък обяви, че решението за „Южен хоток“ не може да се приема за изненада, защото Русия няколко пъти е поискала от България да обяви позицията си за реализацията на проекта, като последният срок е бил в края на ноември. „Крайно разочарован съм, това е предателство към бъдещите поколения“, обобщи той.

Загубите от 400 млн. евро е доста занижена сума, ако изчислим евентуалния транзит от 63 млрд. куб. м през България по сегашната транзитна такса, която Русия праща за транзита за Турция, то сумата е около 600 милиона годишно, заяви по Нова телевизия бившият енергиен министър Румен Овчаров.

Икономическият министър Божидар Лукарски заяви, че за него проектът „Южен поток“ все още не е затворен, докато не се види официалното становище на Русия. На въпрос дали със спирането на „Южен поток“ се е увеличил натискът върху България за добив на шистов газ, Лукарски напомни, че в страната ни има мораториум върху добива на шистов газ и това не се променя.

Как реагира светът

Руският проект за газопровод „Южен поток“ за 40 млрд. долара падна жертва на понижаващите се цени на енергийните доставки и тласна към задънена улица политическата конфронтация между ЕС и Москва заради кризата в Украйна, коментира Reuters.

„Южен поток” трябваше да доставя 63 млрд. куб.м. природен газ годишно, което се равнява на 10% от европейските потребности. Той трябваше да премине по дъното на Черно море към ЕС и щеше да затвърди ролята на Русия като доминиращ доставчик за региона. Проектът обаче срещна редица препятствия тази година – ниското търсене и падащите цени на енергийните доставки, и кризата заради Украйна, която принуди Брюксел да замрази процеса на одобряването му.

Кремъл отприщи с пълна сила своята газова дипломация, като отмени проект за газопровод на стойност 24 млрд. паунда до Южна Европа и го замести с нов маршрут през Турция, който ще сближи Анкара и Москва, пише британският в. The Times.

В деня, в който рублата преживя най-тежкия си ден след кризата от 1998 г., президентът Путин беше в Турция, за да преначертае експортната карта на Русия. Той заяви, че отказът на ЕС да одобри планирания газопровод „Южен поток“, го е направил неприложим и подчерта, че от това ще страда Европа. Според изданието, с решението си Русия обявява газова война на Европа, а Москва с помощта на икономически механизми се стреми да накаже страните от ЕС за това, че осъждат действията й в Украйна.

Формирането на енергиен алианс между Москва и Анкара ще означава рязко изменение във външната политика на Турция, която досега изпълняваше ролята на основен маршрут на транзита на петрол и газ от Централна Азия към Запада, пише турският вестник Zaman, като напомня, че Русия е предложила на Турция построяването на газов център на границата с Гърция, за да се осигурят доставките на енергийни ресурси към страните от ЕС и да компенсират загубите от „Южен поток“.

Заради икономическите връзки с Русия Турция ще се стреми да изглади противоречията по редица международни въпроси, отбелязва изданието. Анкара и Москва имат противоположни възгледи относно ситуацията в Сирия и Крим, се казва в статията. По първия въпрос Турция, за разлика от Русия, настоява за свалянето на режима на Башар Асад, а по втория – изразява безпокойство във връзка със съдбата на кримските татари. По мнението на един от лидерите на главната турска опозиционна Народнорепубликанска партия Фарук Лологлу, чиито думи цитира Zaman, двете държави ще постъпят мъдро, ако не позволят на разногласията да подриват двустранните отношения.

Турция не се присъедини към международните санкции срещу Русия и вече е увлечена от перспективата за ръст в износа на храни към руския пазар, закрит за много западни доставчици в резултат на ответните мерки на Москва. Турция вече е най-големият вносител на руски газ след Германия. Русия участва в строителството на първата турска АЕЦ. Множество турски форми работят на територията на Русия, а милиони руски туристи всяка година посещават Турция, посочва изданието.

The LA Times отбелязва, че Путин e обвинил антимонополните политики на ЕС за провала на проекта, който „Газпром“ строеше, за да гарантира доставките до западноевропейските потребители.

Руските икономически връзки със Западна Европа пострадаха от санкциите, имащи за цел да накажат Москва за агресията й срещу Украйна, където подкрепяните от Русия сепаратисти воюват срещу правителствената армия вече почти осем месеца. Русия доставя половината от природния газ, от който се нуждаят европейските потребители, чрез газопроводи, преминаващи през Украйна. Но Киев на два пъти за последните пет години използва блокирането или намаляването на руските доставки към Запада, за да си отмъсти заради спор за цената на газа.

Русия спря проекта за газопровод „Южен поток“, който трябваше да доставя газ в Южна Европа, заобикаляйки Украйна, като изтъкна като причина възраженията на ЕС. Вместо това Москва посочи Турция като предпочитан от нея партньор за алтернативен тръбопровод с обещанието за сериозни отстъпки, коментира радио Voice of America.

Предложеният газопровод до Турция с годишен капацитет от 63 млрд. куб.м. – четири пъти над годишните доставки на Русия за Турция – няма да се сблъска с такива проблеми. Доставките ще достигат гръцко-турската граница, откъдето газът ще може да бъде насочен към Южна Европа.

Руският президент Владимир Путин обяви, че се отказва от „Южен поток“ – грандиозен проект, който някога имаше за цел да вкорени влиянието на Русия в Югоизточна Европа, но вместо това падна жертва на все по-лошите отношения на Русия със Запада, коментира The New York Times.

Това бе дипломатическа загуба за Путин, който заяви, че Русия ще пренасочи газопровода към Турция. Той определи провала в изграждането на проекта като загуба за Европа и обвини Брюксел заради неговата безкомпромисност. Решението изглежда също като рядка победа за ЕС и Белия дом, които изглеждаха по-скоро безпомощни, когато Путин анексира Крим и запали бунта в Източна Украйна.