С половин милион властта ще "пресуши" 78 язовира

С половин милион властта ще „пресуши“ 78 язовира

„Бели Лом“ е сред язовирите, на които се търсеше охрана дълго време. Снимка: БГНЕС

Правителството отпуска 500 хиляди лева на „Напоителни системи“, за да изведе от експлоатация 78 язовира, които са в предаварийно състояние. На днешното заседание на кабинета е бил разгледан доклад на министрите на околната среда, регионалното развитие, енергетиката, земеделието и вътрешните работи във връзка с решаването на проблемите, свързани със собствеността и контрола на техническото състояние на язовирите.

Министърът на околната среда Ивелина Василева обяви, че от 268 от над 2700 язовира в България са с неясна собственост, а 78 са в предаварийно състояние и за тях са необходими спешни мерки, за да не се допуснат щети.

Предлагаме мерки, които са свързани с дългосрочното решаване на проблемите, свързани с неяснотите в законодателството, чрез разработване на законодателни промени до края на годината, които да подсигурят наличието на единен национален контролен орган, който да се грижи за упражняването на правомощия по отношение на поддръжката и експлоатацията на язовирите, да налага принудителни административни мерки и да реализира административно-наказателната отговорност.

Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова каза, че се подготвят спешни промени в Закона за водите, тъй като много ведомства отговарят за управлението и контрола на язовирите. Целта е да се избере един орган, който да се занимава с техническия контрол и управление на тези язовири – Държавната агенция по метрология и технически контрол, която да се заеме с контрола. А операторите на язовирите – ВиК дружествата, „Язовири и каскади“, „Напоителни системи“ и общините да изпълняват предписаните от закона или от агенцията мерки за безопасното им стопанисване.

Язовирите с неизнесена собственост се използват основно за рибарници, като отводнителните им канали са запушени и това е основната причина за риск, каза Павлова.

Министерството на земеделието и храните ще внесе предложение за увеличаване с 5% на териториите на защитните гори, съобщи Десислава Танева. Тези територии са строго индивидуализирани и служат за превенция, като в тях се работи по план, щадяш изсичането на дървесина, обясни тя. До края на година ще бъдат предложени и мерки за увеличаване на контрола по незаконната сеч, обеща Танева.

В програмната декларация, която предшестваше създаването на правителството, не успя да залегне забраната за износ на непреработена дървесина, както настояваше АБВ.

Павлова очаква от областните управители оценка на ситуацията, а онези собственици на язовири, които не са спазили инструкциите за експлоатация, трябва да понесат наказателна отговорност, като бъдат сезирани органите. „Обвинителите са на друго място, ние сме длъжни да предоставим надлежно информация“, отговори тя на въпрос ще понесат ли отговорност предишни управляващи за ситуацията с язовирите днес.

Какво констатираха прокурорите

Петте апелативни прокуратури констатират, че не са съставени карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения. Това показват резултатите от проверка на Върховната административна прокуратура (ВАП) на рисковите водни обекти.

Въпреки направения от апелативните прокуратури извод, че областните управители и кметовете на общини изпълняват задълженията си по ЗВ и ЗЗБ, от установените в хода на проверките фактически данни, отразени в справките на АП, могат да бъдат изведени характерни, повтарящи се проблеми и слабости, които в определена степен също са причина за неблагоприятните последици при бедствени ситуации, а именно:

– липса на техническа документация, съгласно изискванията на Наредба 13/29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, за общинските язовири и за тези с неизяснена собственост;

– не се осъществява своевременно или пък въобще не се осъществява техническа поддръжка и ремонти на хидротехническите съоръжения;

– голяма част от язовирните стени са в неизправно-частично работоспособно състояние;

– наличието на храстовидна и дървесна растителност в леглата на реките и по язовирните стени, изхвърляне на битови и строителни отпадъци в леглата на реките;

– липса на добра организация при възлагане на обществени поръчки за различни дейности, свързани с поддръжката на техническата изправност на хидротехнически съоръжения;

– липса на добра координация при упражняване на правомощията от страна областните управители и съответните кметове;

– липса на финансов ресурс за преодоляване на голяма част от проблемите;

– пасивност от страна на компетентните административни органи при наличие на основания за ангажиране на адмнинистративно-наказателната отговорност на конкретни лица ;

– пасивност на органи, които не са пряко ангажирани с контрола по спазването на ЗВ и ЗЗБ /напр. органите, отговорни за недопускане на незаконно строителство/;

– „размиване“ на отговорността и контролните правомощия на басейновите дирекции, областните управители, кметовете.

Прокуратурата констатира, че тези негативни констатации са резултат от занижен контрол от страна на специализираните контролни органи по Закона за водите и Закона за защита при бедствия – министъра на околната среда и водите, министъра на вътрешните работи, басейновите дирекции, областните управители и кметовете на общини.