Партиите, най-тъпият HR

Който е ходил на интервюта с headhunters знае през колко сита преминава един кандидат, тестван за добра мениджърска позиция. Има от всичко – IQ тестове, няколко интервюта, едва ли не ситуационни игри и пр. Когато обаче човек чуе за назначения като това на Полина Кавръкова, Слави Бинев, Делян Пеевски, Калина Илиева, Крисито на Миро Найденов, Филип Златанов… и да не продължаваме, истината – гола, нахална и млада, се изправя пред него.

Още по темата

„Няма смисъл, батка, не се напъвай. Няма смисъл от дипломи, знания, езици. Всичко опира до „правилния човек“. Правилният човек е правилната партия“. После си обува прашките и напуска. Какъв цвят ли са? Не е важно. Може би като на оная сътрудничка на Михаил Миков – студентка, на която парламентът е плащал по 2400 лева на месец неясно за какво. И на друга нейна колежка, студентка III курс.

И какво тогава се е променило, казва си човек, освен че през ония 45 години всички, които искаха да направят кариера, бяха задължени да се навеждат на Партията, а сега трябва да уцелиш тази, дето ще е повече на власт. Впрочем, мнозина я уцелват – я Светлин Танчев къде стигна. Почна от ГЕРБ, участва във фалшификация на закон и на Държавен вестник, сега е в ББЦ и дори шеф на парламентарната комисия по еврофондове стана.

Експертизата – и преди 10 ноември, и сега не е ценена. „Шефе, ти си го избра!“ Нали помните оная незабравима реплика към Бойко Борисов от седянката в дома му в Банкя по повод главния прокурор Сотир Цацаров, подхвърлена от друг прокурор. Ами кметът на Димитровград Иво Димов, защитен от Цветанов след като стана ясно, че е излъгал за дипломата за висше, че е лоялен.

Партиите са най-големият HR в тази държава – и трагичният резултат от това личи в качеството на кадрите в администрация – общинска и държавна, в институциите, и клонящата към нула ефективност от тяхната работа. Те сменят всичко и всички – от министри до шефове на дирекции и държавни фирми до шефове на горски стопанства и на болници.

А те от своя страна също назначават свои хора. На същия принцип – верни и лоялни. Никой не пита колко си кадърен, всеки пита какво ще направиш за партията и колко ще дадеш…

Защо шефовете на горските са важни ли? От тях зависи колко от местните за коя партия ще гласуват – срещу това да стиснат очи и да ги пуснат да правят в гората каквото си искат: сеч и лов.

Ей така е стискала очи и шефката на финансовото разузнаване, чието име никой никога не е чувал – Полина Кавръкова, за разлика от това на предшественика й Васил Киров, който в момента е зам.-шеф на ОЛАФ, а в България направиха възможното да го „отстрелят“ от поста и да сложат там една счетоводителка от Добруджа.

Единственото, което можете да откриете за дейността й, е фактът, че е станала кръстница на минния ловец „Цибър“. ГЕРБ със сигурност знаят повече, тъй като назначението е по тяхно време, а също и ДПС.

За награда за „широко затворените си очи“ Кавръкова е рекрутирана в Комисията за финансов надзор, където й е възложена опеката над частните пенсионни фондове – т.е. на близо 7 милиарда лева. По същия начин в ръцете на Калина Илиева, бившата шефка на ДФ „Земеделие“, чието име стана нарицателно за тъпи партийни назначения, бяха поверени няколко милиарда лева. Какво ли е правил с толкова много власт и пари човек, на който не му е мигнало окото да си изфабрикува дипломата за висше образование, можем да се догадим.

Ето така назначават партиите – и в 90% от случаите изстъргват дъното. Защото всеки, който не му стиска да се явява на конкурси, да се бори със силата на ума и познанията си, се насочва към „банката“ кадри на партиите. И от тая „банка“ сяда в някое кресло в държавната администрация – и започва пренасочване на ресурси към партията в лицето на обръчите й.

От това печелят само партиите. Всички останали губим. Достатъчно е да погледнем хората от първите редиции на партиите, които бяха на власт в последните години. Изглеждат на светлинни години от избирателите в най-бедната страна от ЕС. В парламента има нужда от хора като Тео физика – учителят по физика от Казанлък, а влизат такива като никому неизвестната професорка по синтаксис Мариана Георгиева.

Теодосиев „произвежда“ златни медалисти, а „пълният конфиденс“ – цитати на деня. Но зад учителя не стои лидерът на ДПС.

Изразът: „Зад всеки успял мъж стои по една жена“ вече не е валиден. Зад всеки успял мъж в България стои по една партия.

Впрочем Кристина Спасова (която ще се запомни като „Крисито на Найденов“/“Тръпката на Найденов“) беше обещала да публикува на сайта на фирмата (си) всички спечелени обществени поръчки. Забравила е.