Унгарци обвиняват Орбан в кражба на пенсионните им влогове

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Нов ход на унгарския премиер Виктор Орбан е на път да възроди протести в страната – само седмици след като предложение за данък върху интернет трафика предизвика 100-хилядна демонстрация в Будапеща. Унгарските власти предвижда частните пенсионни фондове да бъдат закрити и да се влеят в държавния пенсионен фонд, заедно със спестените в тях средства. През 2011-а Будапеща вече национализира 10 млрд. евро от частните пенсионни фондове, а сега в резервите на държавния пенсионен фонд има само около 330 000 евро.

Унгарецът Тамаш Мерей казва, че правителството ще му отнеме 20-те хиляди евро, които държи в частен пенсионен фонд. „Това е кражба“, казва 39-годишният софтуерен инженер на шествие с 3000 други протестиращи пред парламента и централите на водещи банки срещу плана на Орбан да промени правилата за работа на пенсионните фондове.

Правителството отрича, че ще краде пенсиите на когото и да било. Но всъщност има идея за такава финансова политика, която критиците определят като нарушаване на правото на частна собственост и икономическа свобода, за да бъдат осигурени нови приходи за държавната хазна.

През последните няколко седмици правителството предложи данък върху интернет трафика – и изкара 100 000 души на улиците, наложи данъчни увеличения, които германски доставчик определи като насочени за изваждането му от пазара и представи нови налози, определени от чуждестранните вериги супермаркети като дискриминационни. С приходите от тези нови налози трябва да се финансират мерки за засилен контрол върху веригите.

Преди идването на Орбан на власт, Унгария имаше хибридна система между държавни и частни пенсионни фондове. Работодателите и служителите бяха задължени да разпределят вноските си и на двете места.

Скоро след избирането си през 2010 г. правителството на Орбан отмени задължителните плащания в частните фондове и национализира повечето от парите в тях, като позволи на работещите да избират – дали да останат в частен или да отидат в държавен фонд. Така кабинета успя да изземе €9.6 милиарда частни пенсионни активи. След това Полша въведе подобна промяна в своята пенсионна система.

По-рано беше направено и намаление на вноските, които работещите правят в частната система – от 7.3% паднаха на 2.8%. И през февруари полското правителство получи 153 млрд. злоти ($50.4 млрд.) в полски държавни ценни книжа.

Оказа се обаче, че и българските управляващи са хвърлили око на активите в частните пенсионни фондове. Наскоро „Капитал Daily“ съобщи за частична национализация и намерение за пренасочване на част от вноските от частните пенсионни фондове към държавната система, обсъждана от министъра на финансите Владислав Горанов и шефа на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Според източници на изданието, това е част от лобистките интереси на Мавродиев да се пребори за поста управител на БНБ. През 2011 г. кабинетът на ГЕРБ национализира професионалните пенсионни фондове.

Икономистите и инвеститорите бяха притеснени от хода на Унгария, но правителството смекчи реакцията им. Представители на кабинета обясниха, че вложителите могат да изберат да останат в частните фондове, въпреки че задължителните вноски няма да отиват там.

Около 60 000 унгарци предпочетоха именно този вариант. Промяната, която правителството предлага в момента, е частните фондове да бъдат затворени, а активите им да станат част от държавната пенсионна система, освен ако най-малко 70% от вложителите не внасят пари в частните фондове ежемесечно. В момента едва 10 на сто от служителите правят това.

Илюзия

Частните фондове разполагат с активи от около 200 милиарда форинта (€650 милиона). Министърът на икономиката на Унгария Михали Варга заяви пред националното радио, че хората реагират „глуповато“ с коментарите си, че държавата краде пенсии. Говорителят на правителството Золтан Ковач добави, че от гледна точка на закона пенсионните фондове принадлежат на държавата, а не на спестителите.

„Това е илюзия за притежаването на собствени пари“, добави той. По думите му правителството не иска парите за бюджета, а предприема мерки за предпазването на вложители, които рискуват намаляване на пенсиите си заради липсата на нови депозити в избраните от тях фондове.

Броят на засегнатите от промяната е твърде малък, за да създаде голямо протестно движение или дори сваляне на Орбан от властта. Той бе преизбран през април, докато опозицията е в тотален хаос. Протестиращите казват, че не вярват, че ще получат цялата внесена от тях сума когато се пенсионират и се притесняват, че парите им просто ще потънат в бюджета.

В България всички, които работят на трудов договор и са родени след 1959 г., освен вноските за основна пенсия задължително се осигуряват и в частен пенсионен фонд, а хората с тежки професии – и в професионален. Ако не го направят, НОИ го прави вместо тях, като разпределя тези, които не са избрали такъв фонд на случаен принцип.

Към 31 декември 2013 г. в системата на допълнителното пенсионно осигуряване в България са натрупани 6.809 млрд. лева – по данни на Комисията за финансов надзор. Осигуровки в частните фондове имат 4 188 165 души.