Селското стопанство става градско

Снимка: EPA/ БГНЕС

Градското земеделие играе все по-важна роля в глобалната хранителна сигурност, пише BBC, позовавайки се на проучване в списание Environmental Research Letters.

След като прегледали сателитни данни, изследователи установили, че селскостопанските дейности в рамките на 20 км от градските райони заемат площ с размера на 28-членния Европейски съюз.

Международният екип от учени твърди, че резултатите трябва да оспорят фокуса в земеделските изследвания и развойна дейност върху селските райони за сметка на градските.

„Това е първото проучване, което документира глобалния мащаб на производството на храни в и около градска среда“, обяснява един от авторите му, Пей Дрексел – изследовател от Международния институт за управление на водите (IWMI).

По думите му, дори да се говори за градското земеделие, никога не е с подробности. Така няма как да се сравни с другите земеделски системи. Резултатът от проучването обаче посочил, че то е много по-голямо, отколкото някой е очаквал.

Екипът признава, че изследването е сравнително консервативно, тъй като то дава фокус на градските райони с население над 50 000 души.

Според д-р Дрексел при съпоставяне на градското земеделие с други системи за селско стопанство (т.е. селските), резултатите са били изненадващи. Например, общата площ на отглеждания ориз в Южна Азия е по-малък в селските райони, отколкото в градските райони.

По същия начин, общото производство на царевица в Субсахарска Африка не е толкова голямo, колкото обработваемите площи в градските райони.

Преди няколко години населението на света, живеещо в градски райони, надхвърли населението в селата. Това би могло да обясни променящия се пейзаж на глобалното земеделие.

Ученият предупреждава, че от това ще има много важни последствия за околната среда, тъй като градовете изсмукват водата и връщат единствено замърсени отпадъци.

В Гана например по-голямата част от земеделските производители напоили посевите си със замърсена вода. В Акра е изчислено, че до 10% от битовите отпадъчни води се рециклират непряко от градските ферми.

„Тези ферми сега рециклират повече отпадъчни води от местните пречиствателни станции“, отбелязва Дрексел.

Другият автор на изследването, Ан Тебо от Университета на Калифорния, Бъркли, твърди, че чрез включване на земеделски земи в области на границата на градовете можем да започнем да виждаме значението на тези обработваеми земи за градското управление на водите и производството на храни.

По думите на Дрексел налице е значителна разлика в отношението на развитите страни и развиващите се страни, когато става въпрос за градско земеделие. В този смисъл развитите страни гледат на земеделската дейност в града като нещо положително, докато в развиващите се да отглеждаш земеделска култура и да живееш в града се разбира като оксиморон.

Учените призовават за по-добра интеграция на селското стопанство в града.

У нас

В България градското земеделие все още е въпрос на спорадични островчета в градовете. Тъй като и тук обаче по-голямата част от населението вече е в градовете, а някои райони обезлюдяват, формите на градско фермерство набират популярност.

В София освен градинките със зеленчуци тук-там в междублоковите пространства на кварталите, има и професионална пермакултурна био-градина, а редица сайтове и организации пръскат семето на това сравнително ново знание за земеделието. Такива например са Засей ме – един от най-известните сайтове за пермакултура, Permaship – демонстрационен и информационен център за дълготрайна култура, Тринога – добре позната асоциация за устойчиво развитие.

Отделно през 2012 г. учителите и родителите от десет общински детски градини в София поеха предизвикателството и създадоха първите вкусни образователни градинки – живи и зелени класни стаи в двора на детската градина.