В близко бъдеще: 37 мегаполиса с над 10 милиона жители всеки

Изумително, но напълно реално: до 2025 г. по света ще има 37 мегаполиса, обитавани от над 10 милиона души всеки. Ню Йорк ще приютява над 23 милиона души, а Токио – повече от 38 милиона. Ако това се сбъдне, над половината от населението на света ще живее в тези суперселища.

„Но това, което не се споменава често е, че близо 2/3 от това население ще бъде бедно“, казва изследователят на неравномерния растеж Педро Гаданьо. Тази бедност се пренася в различни предградия като фавелите в Рио де Жанейро или нелегалните огромни жилищни постройки в Хонконг.

Това, което Гаданьо иска да изследва, е как урбанистите планират да се справят с проблемите на хората, за да превърнат мегаполисите в място на качествен живот за всички – или поне повечето от техните обитатели.

Разбира се, бъдещите планове трябва да вземат предвид и някои важни обстоятелства. Дали много от бедните жители на мегаполисите ще загубят домовете си, щом нивото на световния океан се покачи? Как могат архитектите да насърчават здравословната среда на живот, щом много от 8-те милиарда души на планетата все още няма да имат достъп до подходящи здравни грижи?

Гаданьо кани шест екипа от архитекти, урбанисти и изследователи за да приложат стратегически градски модели и да предвидят съществуващата (и не винаги законна) инфраструктура и моделите в големите селища на планетата.

Всеки екип е прекарал 14 месеца в обсъждане на сценарии са един от шестте най-бързо растящи града: Ню Йорк, Рио де Жанейро, Мумбай, Лагос, Хонконг и Истанбул.

Над 85% от Хонконг е заобиколен от вода, но въпреки това се очаква населението му да се увеличи с 50%. Това се дължи до голяма степен на липсата на забрана за повече от едно дете, наложена в континентален Китай.

Екип от Хонконгската лаборатория за мрежова архитектура и американския университет Колумбия посочва, че с ограничените терени, с които разполага, градът има само три варианта: да изгради защитени природни паркове, да разшири бреговата линия навътре в морето или да изгради изкуствени острови в близост до плажната ивица.

В крайна сметка предложението е за създаването на осем нови острова, всеки от които „посветен“ на икономическа или социална активност, уникална за Хонконг – като риболова например. Разбира се, толкова мащабен проект би създал хиляди нови работни места.

В Истанбул жилищното строителство през 70-те години е довело до град, където средната класа обитава главно високоетажни жилищни комплекси от затворен тип, известни като TOKI.

За повечето хора в града, сдобиването с апартамент в една от тези сгради е част от „турската мечта“, която включва още личен автомобил и най-новите технологични иновации. Архитектите обаче смятат, че развитието на консуматорската култура съвсем скоро може да изиграе лоша шега на обществото.

Те създават утопичен градски план, където кварталите TOKI се преоборудват с микроферми, слънчеви панели и споделени транспортни услуги.

Проектът, наречен R-Urban създава отворена система от услуги, свързани с мобилни приложения. Тя изгражда споделен икономически слой на базата на обществените нужди във въпросните квартали, които подсилва, вместо да унищожава чувството за общност, което е привлякло жителите им там.

След 14 месеца на усилен труд, всеки проект остава главно хипотетичен и валиден само при определен набор от обстоятелства като общинско сътрудничество или средства за строителство. Всички идеи са утопични и включват доразвиване на вече съществуващи техники за строителство.

Разбира се, съществува и опцията правителствата да поискат да разрушат фавелите, защото не могат да ги контролират. Но този импровизиран стил на живот съществува отчасти заради уменията и обществените ценности, които вече са налице в градовете. За разлика от политиците, урбанистите приемат това по-скоро като възможност, отколкото като препятствие.

Предполагаемата визия на Лагос, Нигерия през 2050 г. 30% от града в момента е под водата, което води до създаването на „водни гета“. Архитектите предлагат използването на воден транспорт и изграждане на градска среда, като тези в Амстердам и Венеция.

Трансформирането на съществуващата инфраструктура като газови генератори в възобновяеми източници ще помогне за покриването на нуждите на Лагос.

Архитектите предлагат създаването на осем нови острова около Хонконг. Този е островът на преработката, където отпадъците ще се изпращат за рециклиране.