Да се събудиш мъртъв

Да бъдеш погребан жив е сред най-страшните кошмари, наред с огромните тарантули и маскирани мъже с резачки. Такава съдба сполетява 91-годишната полякиня Янина по-рано тази седмица. Тя прекарва 11 часа в морга, чувалът, в който е завързана, се размърдва и персоналът я намира жива и здрава.

Няколко седмици преди това се появява видео на жертва от ебола в Монровия, Либерия, смятана за мъртва. Когато погребалната служба пристига, за да премести тялото, тя започва да се движи и хората установяват, че е жива.

По-рано тази година 78-годишният Уолтър Уилямс се озова в подобно затруднение. Обявен е за мъртъв, но когато от погребалната агенция дошли да балсамират тялото, видели как човекът опитва да се измъкне от чувала.

При друг инцидент през януари кениецът Пол Мутора се събудил в моргата – 15 часа след като бил обявен за мъртъв.

Първоначално роднините били изпълнени с радост и благодарност, че ближният им е отново с тях. Но скоро след това следват объркване и разочарование. Напълно разбираемо, тъй като в крайна сметка е обезпокоително, че лекар е направил такава очевидна грешка.

Въпреки това, границата между живота и смъртта без съмнение е мъглива и неясна. Смъртта не е въпрос с отговор да или не, това е по-скоро прекратяването на редица различни процеси и механизми – от биенето на сърцето до изстрелването на неврони. Напълно възможно е някои от тези механизми да продължат да функционират, когато други спират.

Именно това прави ситуациите, свързани с мозъчната смърт толкова сложни, че определянето на смъртта да не е напълно ясно. Смъртта се тълкува по различен начин от различни хора, култури и дори от науката.

Често процесите, водещи до смърт, започват, когато сърцето спре да бие. Това означава, че органите на тялото започват да изразходват запасите с кислород и други важни хранителни вещества, като в същото време натрупват токсични отпадъци.

Този процес, който започва на нивото на отделните клетки, се разширява и обхваща белите дробове, мускулите, бъбреците – и в крайна сметка всички останали органи. Мозъкът също е орган и е особено чувствителен по отношение на загубата на кислород. Невроните започват да умират в рамките на 6 минути от недостиг на кислород.

Една от хипотезите за внезапното събуждане на пациентите, с изключение може би на случая с болната от ебола, е, че са преминали през процеси на охлаждане, когато са били поставени в моргата. Това забавя скоростта на всички процеси, водещи до окончателната смърт и увеличава шансовете някой да успее да се възстанови достатъчно бързо, за да се събуди.

Много е вероятно тези пациенти да са били с изключително слаби импулси и да са били в в безсъзнание, когато са били прегледани от медицинския екип. Ако температурата на мозъка е паднала (хипотермия), на него му е нужен по-малко кислород и гориво. Така той може да оцелее за по-дълги периоди по време на изключителен стрес.

При мозъчни операции пациентите често биват охлаждани, когато са под упойка. Така се предпазва мозъка при отстраняване на тумори, аневризми и различни малформации.

Има няколко ключови констатации, които лекарите могат да използват, за да определят смъртта. Класическият е в китката. При пациенти, които са много зле, най-добър шанс в напипването на пулса има при каротидните артерии, които са от двете страни на предната част на шията.

Лекарите вероятно ще проверят няколко места за пулс, за да определят дали сърцето все още бие. Те ще проверят и за наличие на дишане. Прегледът на очите и тяхната реакция на светлина може да предостави важна информация за жизнените показатели на пациента.

Налице са условия, при които сърцето и много други органи функциониран сравнително добре, но мозъкът е сериозно увреден. Тези пациенти, често смятани за мозъчно мъртви, представляват сериозна етична дилема. Ако човекът изглежда сякаш е жив, но мозъкът им не дава признаци на активност, то жив или мъртъв е? Не е трудно да видим защо дебатите по темата навлизат в дълбоко лични убеждения като философия и религия.

През октомври в САЩ започна безпрецедентно дело. Родителите на 13-годишната Джахи Макмет, за която преди близо година лекарите установяват, че е в мозъчна смърт, настояват да бъде отменено решението и тя да бъде призната за жива, тъй като състоянието й се е подобрило.

Джахи изпада в кома през декември м.г. след усложнения, настъпили след операция по отстраняване на сливиците. Няколко дни по-късно лекарите препоръчват на родителите й да се съгласят да изключат животоподдържащите системи, тъй като мозъкът е силно увреден от кислородния глад.

Въпреки това, родителите на детето не се съгласяват. След това е свикан лекарски консилиум от трима невролози, един от които е назначен от съда. След проверка на пациента, лекарите заключават, че мозъчната смърт е настъпила и няма надежда за възстановяването на висшата нервна дейност.

Родителите на Джахи я преместват от Калифорния в частна клиника, чието име се пази в тайна. Но през юли CBS разкри, че тя е в католическа детска болница в Ню Брънзуик, Ню Джърси. За разлика от Калифорния, законодателството на Ню Джърси позволява на семействата да отхвърлят декларация за мозъчна смърт на религиозна основа и разрешава пациенти с мозъчна смърт да останат на животоподдържащи системи.

Момичето все още е в кома и животът й се поддържа изкуствено. Тази тъжна история доста бързо се забравя, но скоро семейството отново се появи в американските медии.

Бащата и майката на момичето твърдят, че тя реагира в отговор на искане от тяхна страна да помръдне ръка или крак – и това показва подобрение в състоянието й.

В допълнение, експертите на НПО International Brain Research Foundation проверяват мозъка на момичето с помощта на метода на компютърната томография и установяват мозъчна дейност, каквато не е имало в началото на годината. Един от съдебните експерти – един от тримата, подписали решението за мозъчна смърт, казва обаче, че изследванията са проведени неправилно и подобрение няма.

След като технологията, науката и образованието продължават да удължават живота на човека, дефиницията за смъртта става все по-трудна за определяне. По всяка вероятност този процес само ще се задълбочава в бъдещето.