– Съдът вече няма да спира отчуждаването

Съдът вече няма да спира отчуждаването

С приетите на първо четене промени в Закона за държавната собственост (ЗДС), 43-ият парламент забърза процедурите за отчуждаването, които вече няма да спират, дори и да се обжалват в съда. По сега действащото законодателство актът на обжалване спираше изпълнението на процедура по отчуждаване. [related-posts]

Промените, внесени от правителството, са извършени в името на „ускорено изграждане на важни за страната инфраструктурни проекти“, става ясно от мотивите към проекта за изменение и допълнение на ЗДС.

Предвижда се отчуждаването на частни имоти да влиза в сила и имотът да се смята за отчужден, когато актът за това не е обжалван и определеното в него парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащите лица. При липса на посочена сметка парите ще се превеждат по сметка на областния управител.

Наред с това се предвижда и възможност при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване, инвеститорът на национален обект да влезе във владение на имота, преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила. Това ще става при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на национален обект и превеждане на определеното в акта за отчуждаване обезщетение на правоимащите лица.

С новите промени началото на съдебния спор няма да спира отчуждаването, а собственикът на имота ще може да оспори размера на определеното обезщетение и да иска присъждане на обезщетение в по-висок размер. Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът ще изплаща на собственика разликата, заедно със законните лихви върху нея.

Реформаторският блок ще подкрепи на първо четене ЗИД на Закона за държавната собственост, макар за нас това да не е лесно решение, заяви съпредседателят на ПГ на РБ Радан Кънев. Той отбеляза, че нуждата от ускоряване на процеса на отчуждаване е безспорна, тъй като невъзможността да бъде извършен в срок поставя на фатално изпитание усвояването на европейски пари по ключови за България проекти.

Важното за собствениците е, че отчуждението не е в сила, докато не приключат всички спорове между тях и администрацията, заяви Кънев. По думите му обаче икономическата страна на предвидените промени е изключително спорна. Той отбеляза, че се създава огромен риск за бюджета недобросъвестни граждани и предприятия да го „изстискат“ с огромни обезщетения за пропуснати ползи.

Според него предвиденият механизъм за определяне на обезщетенията не е гаранция за предотвратяване на този риск. Кънев заяви, че е желателно администрацията да прибягва до предварителното изпълнение в много редки случаи, защото рискува да й излезе солено. Радан Кънев смята да предложи между двете четения да бъде въведена някаква форма на обща банкова гаранция от страна на инвеститора за всички възможни обезщетения.

Лютви Местан (ДПС) заяви, че правото на собственика да поиска по-висока цена на обезщетение е свещена.

Представете си ситуация, при която трябва да се изгради обект с национално значение, който ще мине през ваш частен имот. Не можете да спрете обекта от национално значение. Той ще мине през вашата частна собственост, ако говорим за път или друг инфраструктурен обект. Въпросът е решен, не е предмет на този закон. Досега балансът между публични и частни интереси се урежда по процедурата по обезщетяване на собственика. Ако този закон ограничаваше правото на собственика да обжалва определена цена на обезщетението, щяхме да гласуваме против, заяви Местан.

„Без партийно пристрастие предлагаме друго решение. С приемането на този закон, изпълнението ще продължи, но и правото на обжалване на обезщетението ще продължи. Рано или късно проектът ще бъде изпълнен. Разликата е в това, че след приемането на този закон, изпълнението на проекта няма да спре и така се елиминира рискът България в условия на риска да губи огромни средства“, посочи Местан.

„… ако обвързвате решението на съда относно крайната цена на обезщетението с акта на спирането на проекта, вие казвате, че българският съд би определил една цена на обезщетението, ако е спряно изпълнението на проекта, а във втория случай, ако проектът се изпълнява, съдът ще постанови друга стойност на обезщетение“.

Мая Манолова (БСП) възрази срещу това, че се „пипа на парче“ Закона за държавната собственост, респективно общинската в частта на отчуждителните процедури. „Ако ще се допуска предварително изпълнение, би следвало да се пипне и частта по отношение на оценките“, каза Манолова.

Тя припомни, че съдебната практика показва, че присъжданите обезщетения са няколко пъти по-високи от предварителната оценка и това означава, че има големи проблеми в методиката. „Критериите на оценяване трябва да бъдат максимално близки до това, което постановява съдът и оттук какъв е проблемът за собствениците – действително на тях им се плаща обезщетението, но обезщетението, присъдено по тази методика, на практика се опровергава от съдебните актове“, коментира още тя.