Според закон въстанията срещу османското владичество до 1912 г. не са част от военната ни история

Снимка: БГНЕС

Пропуск в Закона за военните паметници лишава военните дейци на македоно-одринското освободително движение от възможността да бъдат чествани наравно с другите български военнослужещи, взели участие във войните на България.
Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН. По думите му – проблем има и е неприемливо да се отрича от морална, от юридическа, а най-вече от национална гледна точка.

„През 2008 г. 40-то Народно събрание прие закон, който дава следната дефиниция на понятието „военен паметник“: „Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защитата на населението, както и на участници в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение“. В допълнителна разпоредба е уточнено, че „военнослужещи от Българската армия, взели участие във война“, са военнослужещите, взели участие в Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна и Втората световна война. Това определение на понятието „военен паметник“ неоснователно стеснява неговата историческа основа и противоречи на духа и съдържанието на българската военна история. Според формулировката на Закона за военните паметници излиза, че въоръжените борби и въстанията срещу османското владичество до 1912 г., включително въстаническата армия на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., не са част от българската военна история, а участниците в тях нямат право на военни паметници и не следва да им се отдават военни почести. Впрочем, точно в този дух е издържан и писменият отговор на тогавашния военен министър Аню Ангелов от 15 юли 2010 г. на въпроса на народния представител и настоящ военен министър Ангел Найденов относно състоянието, регистрирането и поддържането на военните паметници: „Към тях не се отнасят чуждестранните военни паметници, както и паметниците на борците за Освобождението на България от турско робство и паметници на участниците в антифашистката съпротива“. Да се приравняват борците срещу турското робство, сред тях командирите и бойците на въстаническата армия на Илинденско-Преображенската епопея, както изобщо българските военнослужещи, взели участие в македоно-одринската борба, с онези, които са се борили срещу България, българската армия и българските национални интереси, е най-малкото несправедливо“, каза проф. Светлозар Елдъров.