Войната на санкциите

Германската канцлерка Ангела Меркел и руският президент Владимир Путин по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Снимка: EPA/БГНЕС

Светът може би не е чак толкова силно обвързан, както твърдят някои политици: на Запада няма да му е никак лесно да измисли санкции, които са способни да повлияят на Русия, а събитията в Русия почти никак няма да засегнат Запада. Но взаимната обвързаност е факт и тя вече дава знак за себе си.

Кризата в Русия и Украйна вече доведе до увеличаване на неизвестността в световен мащаб: бизнесмените от цял свят се страхуват за бъдещето на Европа и развиващите се страни.

Съществуват три канала за разпространение на проблемите, предизвикани от санкциите: замразяване на руските активи, свиването на доставките на енергоносители и резкият спад на потреблението в Русия.

Активите

Западът започна да замразява руските активи. В отговор Москва може да предприеме аналогични мерки. Но даже и да не стигнем да мащабна война на санкции, в резултат на кризата доверието към руските активи може сериозно да намалее.

В най-голяма степен от това ще пострадат френските банки. Те са вложили в Русия около 51 милиарда долара под формата на кредити и покупката на ценни книжа. Американските банки са вложили 36,7 милиарда долара, италианските – 28,6 милиарда.

Ако сравним вложените средства с общия обем на активите на банковата система, то замразяването на руските активи ще нанесе най-сериозен удар по Австрия. 1,4% от всичките й банкови активи са вложени в Русия. При останалите страни този показател е под 1%, в Италия и Холандия около 0,6%, а във Франция – 0,5%.
Но проблемът във всичките тези държави се състои в това, че почти всички рискове са концентрирани само в няколко банки, а това вече е сериозен системен риск.

Свързаните с Русия рискове за Испания, Германия, САЩ и Великобритания са съвсем малки – само 0-0,2% от банковите активи.

Ситуацията обаче коренно се променя към лошо, когато включим в сметката дериватите, различните гаранции и търговски кредити. В такъв случай американските банки рискуват да загубят около 92,6 милиарда долара, което вече представлява 0,6% от всички банкови активи.

Руското потребление и ЕС

Икономическата ситуация в Русия през последните месеци не е най-добрата: изтичането на капитали продължава, растежът на инвестициите е отрицателен, а потреблението се свива. В същото време Централната банка повиши лихвите, за да спре обезценяването на рублата и инфлацията.

Делът на Русия в световния внос е сравним с този на Бразилия, но по-малък от китайския или германския. 16% от руския внос се пада на Китай. Но рязкото съкращаване на руския внос едва ли ще удари по китайската икономика. На Русия се падат 2,4% от китайския износ.

В Европейския съюз нещата не изглеждат така. От свиването на търговията с Русия ще пострада в най-голяма степен Германия: на РФ се падат 3,1% от немския износ и 1,5% от БВП. Франция, Италия и Испания ще пострадат в по-малка степен. Но ситуацията в тези страни е много сложна и по тази причина те ще почувстват особено силно съкращаването на търговията с руснаците.

В еврозоната една от най-пострадалите страни ще бъде Финландия: делът на Русия в нейния износ достига 9,9%. Никак няма да им е лесно и на Прибалтийските страни.

ЕС и руският газ

Европейският съюз се страхува най-много от ответните мерки на Русия. Германия внася от Русия 1/5 от въглищата си, 1/4 от петрола си и 1/3 от природния газ. Финландия пак е в най-тежко положение: тя импортира от своят източен съсед 100% от „синьото гориво“ и 2/3 от „черното злато“. Какво да говорим за Източна Европа, та тя си е енергийно зависима.

В случай на влошаване на политическата ситуация, Русия може да намали износа на газ през Украйна, от което ще пострадат всички страни от Южна Европа. В най-крайния вариант Русия може да ограничи всички доставки на енергийни ресурси за ЕС. Но това е краен и сценарий, който трудно можем да си представим. Нека напомним, че Русия винаги коректно е доставяла газ на Европа, дори по време на Студената война и в условията на санкции, наложени след навлизането на съветски войски в Афганистан.

Европейците са убедени, че могат да изкарат няколко месеца без руски газ. В резултат на меката зима те разполагат с резерви. Германските резерви, например, могат да покрият 15% от годишната консумация. Ако Русия врътне кранчето на тръбите, проблемите на Федералната република ще започнат преди настъпването на зимата. Но страните в Източна Европа ще се окажат в уязвимо положение, спирането на „синьото гориво“ незабавно ще предизвика икономически проблеми и те ще изпаднат в рецесия.

* Анализът на най-голямата търговска банка в Европа “Дойче банк” е преведен и публикуван в рубриката на БГНЕС “Без филтър”.