Плевнелиев отказва да промени указа си за ЦИК, публикува методиката си

Президентът Росен Плевнелиев в студиото на „Панорама“

“Категорично няма да променя указа си”, заяви снощи президентът Росен Плевнелиев в студиото на “Панорама” по БНТ. Думите му бяха в отговор на обвиненията на ДПС и БСП, че държавният глава е взел решението си за състава на Централната избирателна комисия в полза на ГЕРБ (партията, издигнала го за държавен глава) и с това е нарушил върховенството на закона. Тази сутрин от прессекретариата на Президенството публикуваха съобщение, в което се уточнява, че съотношението между парламентарните партии в ЦИК не се отнася само за за тези членове, които се назначават с указ на президента, а за целия състав на ЦИК. В допълнение от Президентството публикуваха и методиката, по която Плевнелиев е изчислил разпределението на местата, както и своето тълкуване на Изборния кодекс.

“Изборният кодекс предвижда, че Централната избирателна комисия се състои от 19 членове, включително председател, двама заместник-председатели и секретар. Председателят, заместник-председателите и секретарят на Централната избирателна комисия се избират от Народното събрание, а останалите 15 членове се назначават от президента. Ръководството на ЦИК не е самостоятелно обособен орган, различен от ЦИК. Всички членове на ЦИК имат равен глас при приемане на актове. Няма основание членовете, които имат административно качество председател, заместник-председател или секретар, да бъдат изключвани при определяне на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции”.

“При назначаване на членовете на ЦИК държавният глава спази принципа за запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции”, се посочва в съобщението.

“Запазването на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции се отнася за целия състав на ЦИК. Различието, което законодателят е установил в чл. 46, ал. 4 от ИК между членовете на ЦИК, е само в начина, по който те придобиват качеството на член на Комисията. Независимо от това дали членовете се избират от парламента или се назначават от президента, то във всеки случай трябва да се запази съотношението помежду им, както при политическо представителство на партиите и коалициите в Народното събрание”, се казва още в прессъобщението.

В него се обяснява още, че кодексът предвижда в състава на ЦИК да има по един член от партии и коалиции, които не са представени в българския парламент, но имат членове в Европейския парламент и че към момента на формиране на ЦИК това са една партия и една коалиция.

“Между останалите 17 членове се създава съотношение, което съответства на съотношението между партиите и коалициите в Народното събрание. При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия държавния глава се съобрази с този принцип и запази съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, както предвижда ал. 8 на чл. 46 от Изборния кодекс. В цитираната алинея препратката към ал. 7 се отнася само за начина на формиране на ръководството. Липсва текст, който да предвижда, че съотношението между парламентарно представените партии и коалиции се отнася само за членове извън ръководството”, поясняват от прессекретариата.

“Според държавния глава, единственото възможно тълкуване на кодекса е това, което той е направил, и то е в съответствие със Закона за нормативните актове. Законът предвижда в случай, че разпоредбите са неясни, те да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби на тълкувания акт, на целта му и на основните начала на правото на Република България. Едва ли има съмнение, че целта при формиране на всички предвидени в кодекса колективни органи, е пропорционалното представителство, отразяващо волята на българските избиратели”.

Методиката за изчисляване на разпределението на членовете на ЦИК между парламентарно представените партии и коалиции има два варианта на изчисления. Вариант 1 – към момента на конституиране на 42-то Народното събрание (май 2013 г.). Изчислението е направено като броят народни представители от съответната парламентарна група е разделен на общия брой народни представители /240/ иполученото частно е умножено по брой членове на ЦИК /17/,след изваждане на запазените две места за партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент и не са представени в 42-то Народно събрание.

Към май 2013 г. ГЕРБ има 97 народни представители, КБ – 84 народни представители, ДПС – 36 народни представители и АТАКА – 23 народни представители.

ГЕРБ (97 : 240) х 17 = 6,8708

КБ (84 : 240) х 17 = 5,95

ДПС (36 : 240) х 17 = 2,55

АТАКА (23 : 240) х 17 = 1,6291

При така направените изчисления първоначално ГЕРБ получава 6 места, КБ – 5, ДПС – 2 и АТАКА – 1. Остават за разпределение още 3 места. По метода на най-големия остатък, КБ получава 1, ГЕРБ – 1 и АТАКА – 1 място в ЦИК.

Общо в ЦИК: ГЕРБ – 7; КБ – 6; ДПС – 2; АТАКА – 2

Вариант 2 – към момента на формиране на ЦИК (март 2014 г.). Изчислението е направено като броят народни представители от съответната парламентарна група е разделен наброя народни представители, които членуват в парламентарни групи /236/ и полученото частно е умножено по брой членове на ЦИК /17/,след изваждане на запазените две места за партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент и не са представени в 42-то Народно събрание.

Към март 2014 г. ГЕРБ има 94народни представители, КБ – 83народни представители, ДПС – 36 народни представители и АТАКА – 23 народни представители.

ГЕРБ (94 : 236) х 17 = 6,7711

КБ (83 : 236) х 17 = 5,9788

ДПС (36 : 236) х 17 = 2,5932

АТАКА (23 : 236) х 17 = 1,6567

При така направените изчисления първоначално ГЕРБ получава 6 места, КБ – 5, ДПС – 2 и АТАКА – 1. Остават за разпределение още 3 места. По метода на най-големия остатък, КБ получава 1, ГЕРБ – 1 и АТАКА – 1 място в ЦИК.

Общо в ЦИК: ГЕРБ – 7; КБ – 6; ДПС – 2 ; АТАКА – 2.