Бургер "Путин" в Австралия, инфлация в Русия

Бургер „Путин“ в Австралия, инфлация в Русия

Бургер The Big Bad Vlad. Това предложение, посветено на руския президент Владимир Путин, може да откриете в закусвални в австралийския град Бризбейн, където на 15-16 ноември е форумът на Г-20.

Както се разбира от менюто, подробно описано от Асошиейтед прес, „Путинският бургер“ включва „президентски пилешки гърди“, „безпощадни късчета бекон“ и „репресирани парченца сирене“.

В друг пъб посетителите могат да опитат и бургер Obamarama – вероятно заради геополитическия баланс. В това заведение ще има и парти, посветено на американския президент. Вероятно заради това в менюто е включен и коктейл от ананаси – „The Big O“ – намек за хавайските корени на американския президент (ананасът е един от символите на Хаваите).

Шест хиляди полицаи ще следят за безопасността на форума на Г-20. На жителите и гости на Бризбейн е забранено да носят в някои части на града камшици, яйца, влечуги и насекоми, които могат да наранят човек, лазерни показалки, мечове, лъкове и стрели, както и устройства, които издават звуци и могат да разстроят кучета или коне (тъй като ще има полицаи с кучета и конна полиция). Всеки, който не спази инструкциите, ще бъде глобен с 5500 австралийски долара ($4.8 хиляди).

На срещата на върха на Г-20 ще бъде обсъдена ситуацията в Украйна, модернизацията на данъчните закони срещу офшорните компании и формирането на общ подход по отношение на субсидирането на изкопаеми горива.

Съставът на „двадесетте“ включва Аржентина, Австралия, Бразилия, Великобритания, Германия, ЕС, Индия, Индонезия, Италия, Канада, Китай, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция, Южна Африка, Южна Корея и Япония. На членовете на Г-20 се пада над 85 процента от световния БВП и 80 на сто от световната търговия.

А в Русия…

В същото време в Русия животът за мнозина се е променил в резултат на съчетаването на западните санкции, наложени заради кризата в Украйна и изразяващи се в забрана за внос на някои храни, и от поевтиняването на петрола, отразяващо се отрицателно на и без това отслабената икономика. Това кара курсът на рублата да спада – поевтиня с 30% спряво долара, а цените да се повишават.

Няма особена паника в големите градове, няма страхове, че чиновниците ще гладуват. Все повече руснаци обаче отлагат скъпите покупки, преправяйки плановете си за пътуване и насочвайки се към евтините хранителни магазини, за да преживеят още много месеци в условията на санкции.

При проучване на общественото мнение, публикувано тази седмица, 61% от запитаните посочват, че очакват жизненият им стандарт да се понижи и предвиждат икономическа криза в близко бъдеще. Според анкетата 56 % са на мнение, че основната причина за това е политиката на Москва в Украйна – анексирането на Крим през март и подкрепата за сепаратистите в източните части на Украйна.

САЩ и ЕС въведоха визови забрани и замразиха активите на някои бизнесмени, като също така наложиха санкции на някои компании и банки, опитвайки се да убедят президента Владимир Путин да промени посоката на политиката си.

Ответните руски санкции, засягащи вноса на млечни продукти, месо, зеленчуците и плодовете от западни страни повишиха цените на храните, удряйки потребителите по най-болното място – джобовете им.

Въпреки това подкрепят

Макар забраната да не се харесва на поне 90% от потребителите, Михаил Аншаков, ръководител на Организацията за защита на потребителите, посочва, че повечето са склонни да се примирят, за да подкрепят Русия при най-сериозната й конфронтация със Запада след Студената война.

Според проучването на Levada, направено в края на миналия месец, 73% от руснаците все още подкрепят забраната за вноса спрямо 78% през август. Според друга анкета, публикувана в понеделник, 86% все още подкрепят обединението между Русия и Крим.

Федералната статистическа служба съобщи, че годишната инфлация е надхвърлила 8% през октомври, а цените на храните са се увеличили с 11.5%. Някои продукти са поскъпнали по-бързо; месото и пилешкото са скочили с 18.2%, а млякото и млечните продукти са поскъпнали с над 15%.

Руските вериги хипермаркети губят клиенти както през 2008 г., когато настъпи световната финансова криза. Кварталните евтини магазини печелят.

„Хората пазаруват по-често в по-малки магазини и купуват по-малко неща“, посочи в края на миналия месец Тони Махър, главен изпълнителен директор на веригата хипермаркети O’Key. Той направи тази оценка, когато компанията намали прогнозата си за приходите за 2014 г.

Купувачите се обръщат и към руските продукти, които според руския софтуерен инженер Дмитрий Клековкин, „не са лоши, всъщност са много по-вкусни“.

„Някак си всичко е наред. Приходите нарастват и аз действително не анализирам разходите“, отбелязва Артур Трофимов, който живее в руския Далечен изток, пред Reuters. „А що се отнася до скъпите продукти, ами какво толкова?“, отбеляза той.