Болни от туберколоза сред мигрантите в България

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

В България има болни от туберколоза сред търсещите убежище, но се полагат усилия те да бъдат намерени и подложени на лечение в медицинско заведение. Това заяви проф. д-р Тодор Кaнтарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) на международната конференция по сигурността, която се провежда за трета поредна година в София. [related-posts]

Въпреки това той увери, че на мигрантите се правят изследвания за детски паралич, коклюш, туберкулоза, малария и други. Ако някой е заразен, той е лекуван, за да не разпространява болестта сред другите.

Кантарджиев обясни, че е важно да се преглеждат децата, които идват у нас от трети страни. Той посочи, че няколко години война означават няколко години без ваксини и това вероятно е довело до увеличаване на случаите с детски паралич.

За подобни случаи, както и за други зарази следят от НЦЗПБ.

Относно зараза със смъртоносния вирус ебола, проф. Кантарджиев коментира, че е много важно да се обучат внимателно медицинските екипи. Той посочи, че тъй като санитарното облекло за лекуващите пациенти с ебола е тежко и неудобно, на медицинските лица често им става горещо и бързат да го свалят. Това е причината за заразяването на медицинските сестри в Испания и САЩ.

Гранична полиция

Гранична полиция не осъществява контрол само по пунктовете, а прави цялостен мониторинг, увери зам.-шефът на ГД „Гранична полиция“ Милен Пенев, който също участва в панела за заплахите от засилен миграционен натиск.

По думите му извършваната дейност от граничните полицаи съответства на европейските и шенгенските критерии.

Пенев разказа и за интегрираната система за наблюдение на границата, чийто регионален координационен център се намира в РД „Гранична полиция“ – Елхово.

Структурата на интегрираната система включва отделни йерархични нива – периметрова сигнално-охранителна система, стационарни и мобилни постове за техническо наблюдение, локален и регионален координационни центрове.

Тя има и брегови компонент, където се следи за движението по черноморската ни граница в радиус от 21 км.

Целта сега е да се покрие с периферна техника цялата турско-българска граница. Това ще струва 18 млн. евро, но ще помогне за по-качествен контрол на границата, където се правят най-много опити за нелегално преминаване.

За наблюдение на границата се използват и хеликоптери.

Относно двустраното сътрудничество между България и съседните й страни, Пенев заяви, че такова има с почти всичките ни съседки, освен с Турция. Водят се обаче преговори, за да може да се осъществи съвместно наблюдение по българо-турската граница, тъй като ще продължава да бъде подложена на натиск още дълго време.

Тристранен контролен център на България, Турция и Гърция също се очаква да има през 2015 г.

Зам.-шефът на Гранична полиция определи като успешна оградата по границата, въпреки скандалите по време на изграждането й. По думите на Пенев обаче, от пускането й в експлоатация през август 2014 г., опитите за влизане нелегално през 30-километровата граница, която покрива, били единични.

На въпрос ще отпадне ли граничният контрол с влизането в Шенген, той потвърди и заяви, че при определени обстоятелства е възможно да бъде върнат.

Увеличеният миграционен поток обаче не е такова обстоятелство. Въпреки това Пенев заяви, че при евентуално влизане в Шенген, то ще стане поетапно. Ще се обмислят и конкретни компромисни мерки за силен граничен контрол.

Frontex

Старши анализаторът от Frontex Шаболч Чонка заяви, че има значително увеличение на миграционния поток в сравнение с миналата година. Най-голямата група търсещи убежище е на сирийците, след това – на граждани от Еритрея, Субсахарна Африка, Афганистан и Мали.

Той предупреди и за голяма група от малцинствената група на йезидите, които се очаква да поемат към Гърция и България. В момента те се намират в Истанбул, където са избягали след кланетата на „Ислямска държава“ в Ирак.

Чонка описа по-популярните маршрути, по които минават нелегалните мигранти, за да стигнат до Западна Европа – източният средиземноморски път и централният средиземноморски. Той допълни, че западният средиземноморски не е толкова предпочитан.

Друг предпочитан път в последно време е западният балкански.

Чонка предупреди, че каналджиите и морските маршрути често обричат нелегалните мигранти. За пример той посочи случай от 10 септември в Италия. Тогава около 200 души, от тях 150 жени и деца, тръгват към Европа от Египет с лодка.

В открито море те са принудени да сменят плавателния съд с друг. По-късно се появяват нови каналджии, съперници на тези, които превозвали мигрантите, които ги принуждават да се преместят на тяхната лодка, но пътниците отказали. Впоследствие каналджиите се ядосали, нападнали кораба и го потопили, разказват оцелелите. Спасили се само трима-четирима човека.