Европа „закова“ летяща комета

Снимка: EPA/ БГНЕС

Снимка: EPA/ БГНЕС

Европейският „братовчед“ на НАСА изживя своя исторически момент – изследователската сонда Philae се приземи на кометата Чурюмов-Герасименко, известна още като 67P. Новината съобщи Европейският център за космически операции, който излъчваше на живо акцията. [related-posts]

След 10 години пътуване в Космота, сондата, изстреляна от кораба „Розета“, успя да достигне повърхността на кометата.

Харпуните са изстреляни, ледените винтове са забити и сондата е изпратила данни на екипа на проект в Европейската космическа агенция (ЕКА). „Ние сме на кометата!“, каза Стефан Уламец, ръководител на приземяването на Philae.

Сондата е с размер на фурна и учените възлагат надежди да разкрие тайните на древната Слънчева система. Тя е изстреляна от кораба „Розета“ (Rosetta), кръстен на Розетския камък, спомогнал за дешифрирането на езика на древните египтяни, съставен от йероглифи.

Rosetta ще допринесе много за науката, каза преди приземяването ръководителят на мисията. Според Фред Янсен космическият кораб може да остане с кометата до края на 2016 г.

Тогава Rosetta ще бъде твърде далеч от Слънцето, за да генерира достатъчно мощност и няма да може да продължи да функционира. Янсен смята, че ЕКА обмисля да „паркира“ космическия кораб на кометата в края на мисията и да я събере отново с Philae.

Сондата бе изстреляна около 11 часа българско време днес и се приземи 7 часа по-късно. Това се дължи на леката гравитация на 67P. Rosetta я спусна на разстояние 22.5 км от кометата.

67P е с дължина само 4 км, но се движи в Космоса със скорост 63 730 к/ч. Появява се в пояса на Кайпер, група от ледени тела отвъд орбитата на Нептун.

„Ние сме първите, които направиха това и постижението ще остане завинаги“, коментира Жан-Жак Дордиан, генерален директор на Европейската космическа агенция.

Philae носи 10 апарата, необходими за изследванията й на повърхността и вътрешността на кометата. Те включват камера, термометър и сеизмографи на „краката“ й, за да заслушат изригванията в ядрото, докато кометата отделя газове.

Ако има общи черти между нашите океани и леденото съдържание на кометата, най-вече органичните съединения, като нуклеиновите киселини и аминокиселините, ние можем да наредим пъзела как се е появил животът на Земята, надяват се учените.