Хип-хоп с една хромозома повече

Снимка: Ивайло Тотев (HRB)

“Мамо, не плачи! Аз прочетох много за тези деца, знаеш ли, че те са гениални? Рисуват, пеят, изключително музикални и артистични хора са. Ще видиш, и моето братче ще бъде такова!” Думи на едно 13-годишно дете, разбрало, че майка му е бременна с дете със синдром на Даун.

Децата, разбира се, не се интересуват от цвят на кожата, етнос или религия, а какво остава за някаква си допълнителна хромозома. Нито пък Silent City. Всъщност интересуват се, но само за да заинтригуват останалите.

Това е дует от Ямбол, който през последните 10 години си намери място на все по-претрупаната с изпълнители хип-хоп сцена у нас като част от лейбъла XPRSN.

Музиката им не е лесносмилаема, няма да ви заведе на тропически плажове или в лъскави клубове. Не се чува и в ефир.

Напук на комерса, наскоро Николай (Masurski) и Андриан (Rimo) решават да се захванат с проект за онези хора, при вида на които повечето от нас извръщат глави.

Андриан е част от екипа на едно от големите радиа у нас, а Николай – треньор в клубa по тенис на сестри Малееви. Именно от там се заражда и идеята за парчето “Обещавам”.

В клуба Николай води часове на деца от Шесто помощно училище. Покрай контактите с тях, двамата решават да запишат песента – доста по-инструментална и речитативна от обичайните им неща.

“Хрумна ни идея да направим видео, което е повече внушение, отколкото музикален клип, в който махаме с ръце”, разказва Николай за клипа, заснет от Bashmotion.

Двамата избират поемата “Дете, ти нивга няма….”, за да смесят съвременната лирика с класическата и да ни припомнят един от емблематичните ни следосвобожденски автори – Константин Величков.

“Тези деца носят някаква различна енергия. Работата с тях дава особено удовлетворение. Повечето хора ги гледат, натоварват се и дори са готови да се разплачат. Но най-доброто, което можем да направим, е да ги приемем такива, каквито са”, споделят музикантите.

Самата песен има и друго послание – за обещанието от страна на родителите и хората, които се грижат за тези деца и всички, които помагат на хората с “проблеми”.

От коя страна си?

За тези, които следят групата през годините, емблематичното Silent City звучене е бавно, сериозно и лирично. Различно от типичния клубен рап. Напоследък обаче Rimo и Masurski показват на сцената една друга страна.

“Искаме музиката ни да има две страни – едната да е спокойната, а другата енергичната. Искаме да ги развиваме паралелно, защото сме хора и не можем да бъдем само спокойни или само агресивни”.

Сблъсъкът между мейнстрийм и ъндърграунд сцените в музиката често остава само на думи. В действителност обаче той се изразява в това дали правиш музиката си, за да станеш известен, или ставаш известен заради музиката, която правиш.

“На фона на всички глупости, които ни заливат отвсякъде, трябва да има музика, която да дава нещо различно, а не целият бранш да се движи в един коловоз. Не е редно децата да пеят само за това кой как се мята и движи”.

Иначе смятат, че Криско и музиканти като него са страхотни професионалисти, които обаче са повече комерсиален продукт, в който собствената идентичност се е позагубила.

“Когато музиканти заговорят с PR-и, те започват да обясняват кое как не си направил както трябва и кое е по-добре да промениш така или иначе. В един момент осъзнаваш, че си стигнал до телевизиите, но от това, което искаш да правиш не е останало много, а всички в ефира сте стандартни и шаблонни. Изкуството е да покажеш себе си и ако много хора харесат това, което правиш, да пробиеш. У нас обаче рядко ти се дава шанс да направиш това и търсиш алтернативните маршрути.”

За момчетата от Silent City до момента музиката е по-скоро вложение, отколкото източник на приходи. На този етап са загърбили идеята да печелят, по-скоро опитват да намерят баланса, който да им позволи да съществуват и да правят това, което обичат. Стискаме палци.