Пробиви в Стената. Портрети от лагера на смъртта Белене

От 18 часа днес в Националната художествена галерия се открива изложбата „Пробиви в Стената“ – портрети на лагеристи от Белене, нарисувани от един от тях, д-р Петър Байчев в периода 1948-1953.

Според комунистическата пропаганда лагери на смъртта като този в Белене никога не е имало. Те са определяни като „трудово-поправителни общежития“. Но истината е съвсем друга. В България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. БКП и нейната репресивна машина – Държавна сигурност (ДС), репресират под различна форма над 300 000 българи, елита на народа.

В тази цифра влизат убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г., осъдените и разстреляните от Народния съд от декември 1944 г. до април 1945 г., избитите в затворите и лагерите, разстреляните при опит да избягат през границата на страната, изселените и малтретираните. В тази бройка не влизат над 360-те хиляди български турци, изселили се в Турция в резултат на възродителния процес.

Данните бяха огласени преди време от филма на bTV: „Убитите бащи на България“ и изумяват с мащабите си за малка страна, каквато е нашата. БКП успява да унищожи и смаже повече хора, отколкото загиналите в Българската армия по време на Първата световна война от 1915 г. до 1918 г., и повече хора, отколкото турският аскер и башибозуците избиват при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. – 30 000 души.

Както се отбелязва във филма, това е интелектуален геноцид над българския народ, извършен от български комунисти, послушни съветски наместници, които се разпореждат със съдбата на страната от 1944 до 1990 г.

Лагерът Белене. Снимката е от архива на Института за изследване на близкото минало

Изложбата в Националната художествена галерия днес ще бъде открита от президента Росен Плевнелиев, проф. Ивайло Знеполски и Веселин Байчев (син на д-р Петър Байчев). Нейните организатори споделят, че над 50 години в българското историческо знание и памет съществува сериозна празнина – липсват автентични визуални свидетелства от комунистическите трудови лагери в България.

Хилядите лични спомени, документите от архивите, ретроспективните възстановки – въпреки богатството и приноса им за оценката на комунистическо минало – не могат да заместят непосредствената, жива снимка или образ. Комунистическата власт старателно заличава и преследва всяко визуално свидетелство за репресиите и ежедневието в тези лагери.

А настоящата изложба се опитва да запълни тази празнина, като покаже автентични рисунки, портрети на български граждани, репресирани от комунистическия режим по политически и биографични причини, както и моменти от техния мъчителен живот в „концлагерна България“.

Д-р Петър Байчев е успял да запази и изнесе рисунките след излизането си от лагера в Белене през 1954 г. Днес това изключително ценно наследство става публично благодарение на неговия син Веселин Байчев и Института за изследване на близкото минало.