9 препоръки за печатните и онлайн медии

Свободата на медиите – все по-малко, информираният човек – все по-манипулиран.

Над половината български журналисти смятат, че властимащите упражняват влияние върху медии. Политическият натиск и автоцензурата растат, констатира изследване на Фондациите „Репортер“ и „Конрад Аденауер“, което отправя 9 препоръки за печатните и онлайн медии в България. Последни изследвания на международни организации констатират, че България се срива надолу в класациите по медийна свобода.

Изследването е проведено от януари до септември тази година. Анонимно са анкетирани 100 журналисти, 40 медии и 20 собственици. БНТ, БНР и БТА не са включени, защото по регламент са обществени.
35% от журналистите казват, че собственикът се бърка в работата им, а 20 на сто, че се налагат санкции, ако указанията му не се изпълняват.

35% от журналистите споделят, чесобственикът се бърка в работата им, а 20%, че се налагат санкции, ако указанията му не се изпълняват. Изследването констатира, че се оказва и натиск по линия на рекламодателите както върху собствениците, така и върху журналистите. Една трета от тях се оплакват от това. Друг проблем са спрените текстове. Всеки четвърти журналист се е сблъсквал с подобен проблем. Още по-тревожно звучат данните, че почти половината от журналистите заявяват, че властта има оказва влияние.

„Всеки четвърти журналист заявява, че негови материали са спирани. Ние наричаме това вътрешна цензура. Доста тревожна практика“, заяви един от авторите на проучването доцент Орлин Спасов от СУ „Свети Климент Охридски“. Той подчертава, че много български журналисти не чувстват, че могат да работят независимо. За това говори и фактът, че една трета от репортерите и редакторите съобщават, че има теми, личности и фирми, които се отразяват с определена тенденция.

Много български журналисти не определят работата си като независима, смятат Благов и Спасов. Според тях необходима е регулация на печатните медии – и закон. Позицията им беше подкрепена и от председателя на СЕМ Георги Лозанов.

Авторите на проучването отправят 9 препоръки за изработване на регламенти за печатни и онлайн медии, които в момента важат само за електронните.

1. Законово гарантиране на равен достъп на всички медии до информация и разпространение. (Действащият Закон за защита на конкуренцията не регламентира достатъчно неутралитета в търговията на едро с печатни издания и не е достатъчно ефикасен.)

2. Изравняване на условията за кандидатстване на електронните и печатните медии за средства, отпускани от правителството за популяризиране на оперативни програми на ЕС и за рекламиране на различните публични проекти.

3. Гарантиране на прозрачност, бърза и пълна отчетност от страна на министерствата за рекламните обеми и за медиите, получили финансиране по тези проекти.

4. Въвеждане на изискване за изясняване на произхода на собствеността на печатните медии – декларация за произхода на средствата (каквато е налице по отношение на електронните медии – чл. 105, ал.6 т. 2 и 3 от ЗРТ).

5. Създаване на публична система за годишен одит, включваща основни показатели от дейността на медиите – обеми на реализираните тиражи, брой абонати и др.

6. Политически дебати за възможностите за ограничаване на образуването на монополи в отделни медийни сектори (преса, радио, телевизия, онлайн медии).

7. Включване на професионално-етични стандарти в договорите на журналистите с работодателя. Те трябва да включват вътрешни правила за проверка на информацията, задължения за разграничаването на платеното от редакционното медийно съдържание, максималната стойност на разрешените за получаване подаръци и др.

8. Задължително означаване на платеното съдържание в печатните медии, така както е регламентирано за електронните, и ефикасни санкции при нарушения.

9. Премахване на наградите, връчвани от министерства, държавни и общински институции за отразяване на дейността им от ресорни репортери.