Геополитическите последици на евтиния петрол

нефт

От средата на юни цената на суровия петрол тип Брент спадна с почти 25%, като започна от 115 и намаля до $87 за барел. Структурните фактори всяват безпокойство сред световните производители на петрол, че цените ще останат близо до сегашните нива най-малко до края на 2015 г. [related-posts]

Това притеснение накара няколко инвеститорски банки рязко да намалят прогнозите си за цените на петрола за близкото бъдеще.

Значение

Анализаторите на „Стратфор“ смятат, че доставките на петрол ще останат високи, тъй като добивът в Северна Америка се увеличава, а страните от ОПЕК са колебливи или неспособни значително да намалят производството. В краткосрочен план забавянето на китайската икономика и стагнацията на европейската икономика ще ограничат възможността за нарастване търсенето на петрол. Тези фактори може да затруднят връщането на цените на световния петрол към предишните им нива.

„Черното злато“ е най-важната стратегическа стока в света и всяка структурна промяна на пазарите ще отекне в целия свят, ще се появят победители и губещи. Страните, които консумират големи количества енергия, се справят с цени над $100 за барел от началото на 2011 г., когато в същото време голяма част от развития свят опитваше да се възстанови от финансовата и дълговата криза. Един продължителен период на по-ниски цени може да донесе известно успокоение на тези държави. Големите производители на петрол, от друга страна, са свикнали с високите цени на горивата и често ги използват, за да подпомогнат националните си бюджети. Продължителните ниски цени ще накарат тези производители да преосмислят разходите си.

Увеличени добиви

Количеството на добития петрол през последните 4 месеца е смайващо. САЩ увеличиха добива си от 8,5 милиона барела дневно през юли до приблизително 9 милиона барела. В Либия добивът се увеличи от около 200 000 барела дневно до повече от 900 000 барела. Саудитска Арабия, Нигерия и Ирак също увеличиха производството си през последните месеци, добивът на ОПЕК е в най-високите си нива през последните две години. Прогнозата на Международната агенция по енергетика за ръст на глобалното търсене на петрола през 2014 г. е за само 700 000 барела дневно.

За 2015 г. прогнозите за производство на енергия в Северна Америка продължават да бъдат положителни. Дори след като добивът се увеличи с около 1 милион барела дневно през 2012, 2013 и отново през 2014 г., Американската агенция за информация в областта на енергетиката предвижда американското производство на петрол да се увеличи с още 750 000 барела дневно през 2015 г. Нещо повече, агенцията подцени ръста на добива на шистов петрол.

Единствените членове на ОПЕК, които са достатъчно гъвкави, за да намалят производството на петрол доброволно, са Обединените арабски емирства (ОАЕ), Кувейт и Саудитска Арабия. Нито един от другите членове не е във финансовата позиция да спре производството. Либия, Нигерия, Ирак, Алжир и Венецуела имат нужда от максимално производство и високи цени, за да финансират бюджета си и програмите за социални разходи.

Представителят на Либия в ОПЕК призова организацията да намали добива с 500 000 барела дневно, но не каза, че страната му ще вземе участие в това действие. Саудитска Арабия пък е на противоположната позиция, като поставя на първо място по-големия пазарен дял над високите цени.

Статутът на Саудитска Арабия като водещ производител в ОПЕК в исторически план означава, че саудитската компания „Арамко“ ще намали производството, за да създаде по-високи цени. Но на фона на бързото увеличаване на производството в САЩ и относително високите цени в момента Рияд няма интерес да прави подобно нещо. Значително намаление на добива на петрола няма да увеличи цената достатъчно, за да ограничи износа на петрол.

Рияд се оказва в същата ситуация като през 80-те години, когато намали производството, само за да разбере, че неговият контрол върху международните цени е ограничен. Саудитска Арабия не е сигурна дали иска да изиграе същата карта, а вместо това оказва малко влияние върху цените, като в същото време продължава да поддържа високи нива на производство. През последните 4 десетилетия Саудитска Арабия, подобно на ОАЕ и Кувейт, натрупа големи инвестиционни фондове, които й позволяват да се отдръпне и да преживее период на ниски цени на петрола.

Това означава, че ако цените продължат да спадат, това до голяма степен ще накара американските производители да ограничат увеличението на производството. Цената на производството на шистов петрол в САЩ се различава значително в различните находища, но докато цените на петрола не започнат да спадат, почти цялото производство на шистов петрол ще остане печелившо, а сондирането ще продължи да се увеличава. Броят на нефтените платформи в САЩ остава близо до рекордните нива, а това показва, че скорошният спад на цените не отслаби интереса към сондажите.

В краткосрочен и средносрочен план прогнозите за производство извън Северна Америка ще бъдат доста мрачни. Голяма част от скорошното увеличение на производството по целия свят се дължи на еднократни събития, като например съживяването на производството в Либия. Има само няколко други промени, като например, че иранският износ става неограничен, които може да върнат значителните количества петрол обратно на пазара. По-вероятно е голямото производство да спре на места като Нигерия и Либия. Всички тези възможности ограничават вероятността за още по-драстичен спад на цените на петрола.

Търсене

В страна на търсенето, няма вероятност от спекулации на пазара на петрола. Потреблението на северноамерикански петрол намалява след 2005 г. Електрическите превозни средства, природният газ и другите алтернативи ще продължат да навлизат на петролния пазар в Северна Америка, макар и много бавно. В европейския петролен пазар се вижда същият пример като в Северна Америка, но в Европа структурният спад се появява на фона на бавен икономически растеж. Голяма част от европейските по-развити икономики, като тази на Франция, имат на практика нулев растеж.

В същото време икономиката на Китай ще продължи да спада от върховете си след 2008 г., когато имаше инвеститорски и строителен бум. Спадът на пазара на жилища и свързаните с него индустрии в национален мащаб ще бъде в центъра на икономическото забавяне в Китай през следващите една-две години. Макар че не се очаква колапс на жилищния пазар в Китай през следващите 12 до 18 месеца, такъв може да се появи, той може да изпрати икономиката на Китай в тежка финансова депресия и следователно да намали търсенето на петрол. „Стратфор“ не смята, че Пекин може да позволи подобно нещо. Централното правителство вероятно ще предприеме повече стимули, подобно на предишните икономически мерки, например мащабни проекти за публичната инфраструктура главно с държавни инвестиции.

Търсенето на петрол в Китай може да остане относително силно при липсата на икономически колапс, но увеличението на търсенето вероятно ще бъде по-умерено от обичайното, в размер на около 400 000 барела дневно в течение на годината. Увеличението на търсенето в останалата част на света взето заедно вероятно няма да надвиши посочената цифра. Междувременно доставките на петрол по света няма да намалеят през следващите месеци. Следователно има всички основания да се смята, че цените на петрола ще останат по-ниски от $100 за барел през голяма част то 2015 г., освен ако Саудитска Арабия и ОПЕК не променят мнението си за намаляване на производството.

Всички погледи са вперени в срещата на ОПЕК, която се провежда на всеки 6 месеца. Следващата среща е насрочена за 27 ноември. Ако няма особени промени, ниските цени на петрола ще продължат да имат значителни геополитически последици за страните потребители и страните производители. / БГНЕС