ЕК: България изостава от Румъния в областта на правосъдието

правосъдие

България трайно изостава от Румъния в изпълнение на целите на наблюдението в областта на правосъдието и вътрешните работи, заяви пред БНР досегашният говорител на ЕК Марк Грей.

Той допълни, че наблюдението в областта на правосъдието и вътрешния ред в България и Румъния не е било замислено да продължи толкова дълго – предстои осмата година от мониторинга, наложен при присъединяването на двете страни в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Очакванията на комисията били, че наблюдението ще даде резултати в значително по-кратък срок.

„Ако трябва да бъда честен, не мисля че през 2006 г. някой е гледал на мониторинга като на нещо, което все още ще бъде тук осем години по-късно. Предпазните клаузи не случайно бяха заложени за срок от три години след присъединяването. Но положението е такова, каквото е. Нямам никакви съмнения, че новата комисия, както и досегашната , ще работи справедливо и открито спрямо България и с Румъния, за да се постигнат нужните резултати.“

Макар и без да споменава имената и на двете държави, Марк Грей не отрече, че България трайно изостава спрямо Румъния в изпълнението на целите на наблюдението.

„Ако погледнете пак последните доклади от януари там видяхме различни констатации и заключения в двете страни. Справедливо е да добавя, че от публикуването им досега нищо не показва, че тенденцията се е променила.“ В последните доклади за Румъния за разлика от България беше отчетен сериозен напредък в редица области.

В момента Европейската комисия пренася тежестта на своето критично внимание именно върху това, което политическите сили в парламента смятат да правят или да не правят в областта на съдебната реформа и на вътрешния ред. Това е онази тъмна част от картината, за която ние досега не сме говорили систематично и която до огромна степен дърпа страната много назад. Това каза вицепремиерът и министър на правосъдието в служебния кабинет Христо Иванов в предаването „Неделя 150“ на БНР.

По думите му реформите в съдебната система досега са неуспешни, а разговорите за промяна в системата на вътрешните работи и сигурността дори не са започнали.

„По същия начин, по който имаме Стратегия за съдебна реформа, трябва да имаме един систематичен дългосрочен политически документ, който да очертава какво правим с МВР, с ДАНС и всички служби, що се отнася до техния капацитет за осигуряване на вътрешна сигурност, ред и борба с корупцията по високите етажи на властта“.

Той обясни, че на проведената преди дни среща в Брюксел с Катрин Дей, която отговаря за изпълнението на Механизма за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи в България, акцентът е бил именно върху волята на бъдещите депутати за реформи в системата.

Съдебният министър обърна внимание на това, че Дей е посочила факта, че първият заместник-председател на Еврокомисията Ханс Тимерманс ще отговаря за Механизма за сътрудничество и оценка на най-високо политическо ниво и това ще доведе до известно изостряне на общата позиция към България. От срещата е станало ясно също така, че предстоящият мониторингов доклад за страната ни също ще бъде критичен, допълни вицепремиерът.