Businesseurope: Конкурентоспособността на ЕС продължава да отслабва

Глобален индекс за конкурентоспособност за 2009г. Снимка: Wikipedia

Най-влиятелната организация на европейския бизнес – Businesseurope, представи редовното си изследване за състоянието на европейските икономики „Барометър 2014: Пролет“, съобщиха от Българската стопанска камара.

Анализът отчита, че едва 23% от препоръките от миналогодишното проучване са изпълнени, а конкурентоспособността на ЕС продължава да отслабва, тъй като останалите световни икономики не са били в застинало състояние, в изчакване Европа да се възстанови.

Докладът показва още, че общата данъчна тежест в ЕС сега е с 50% по-висока от тази в САЩ и 30% по-висока спрямо Япония, а средната данъчна тежест върху труда е 40% по-висока от тази в САЩ и Япония. Успоредно с това, през последните 5 години китайският БВП е нараснал с над 50%, а индийският – с 30%. Икономиките на САЩ и Япония вече изплуват от кризата, като се очаква през 2014 г. САЩ да реализират ръст от 2.6%.

Делът на ЕС в световните потоци на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) падна до 24% спрямо 2012 г. и 40% спрямо 2000 г. Нарастващата конкурентоспособност на китайската и индийската икономики се отразява на повишената им атрактивност като инвестиционна дестинация. Макар ЕС все още да остава привлекателен за ПЧИ, те намаляват, поради слабата икономическа перспектива и финансовата нестабилност на еврозоната.

Инвестициите в проучвания и иновации продължават да изостават от тези в САЩ и Япония, като делът на ЕС в приложните изследвания и патентите намалява; Административните изисквания за започване на нов бизнес в ЕС са три пъти по-тежки от тези в конкурентните икономики.

През последните пет години в ЕС са били загубени 6 млн. работни места, в сравнение с около 1 милион в САЩ и толкова в Япония. Понастоящем заетостта в ЕС е около 68%, което остава далеч от целта за 75% заетост, заложена в стратегията „ЕС 2020“. Повишаването на производителността на труда в съюза през последните години е предимно благодарение на направени съкращения на персонала в големите европейски компании или в цялостно закриване на по-неконкурентните фирми.

Европейските бизнес организации оценяват реформите в своите държави предпазливо: За 15% от участвалите в проучването организации напредъкът е незадоволителен, а 50% го оценяват със смесени чувства; Най-високо (с 45%) е оценен напредъкът в областта на трудовия пазар; 20% виждат положителни реформи в областта на финансовата стабилност и достъпа до финансиране; По отношение на реформите в бизнес средата участниците в проучването вярват, че може да се направи много повече за намаляване на регулаторната тежест, подобряване на конкурентоспособността, намаляване на енергийните разходи и създаването на реален единен пазар.

Само 35% от бизнес организациите в Европа оценяват напредъка на реформите в областта на иновациите и уменията като задоволителни, а федерациите от традиционно силни икономики (особено в Северна Европа) са загрижени, че известното самодоволство в тази област може да доведе до загуба на лидерските им позиции в света.

Общата данъчна тежест в ЕС е по-висока от тази на основните международни партньори и конкуренти на Европа. Държавите-членки трябва да продължат да стимулират растежа чрез фискална консолидация, намаляване на текущите държавни разходи и защита на инвестициите, вместо с увеличаване на данъчната тежест.

Положителна новина е, че държавите-членки отбелязват значителен напредък в намаляването на публичните дефицити, които се понижиха до 3.5% от БВП в края на 2013 г., в сравнение с 6.9% през 2009 г. Въпреки това през последните няколко години съотношението „дълг-БВП“ продължава да нараства (от 74% до 90%), което е особено тревожно в контекста на демографските проблеми, свързани със застаряването на населението. Според експертни прогнози застаряването и намаляването на дела на трудоспособното население ще доведе до увеличение на публичните разходи за пенсии в ЕС от почти 2% от БВП до 2040 г.

От особена важност за повишаване на конкурентоспособността и подкрепата на реиндустриализацията на Европа е постигането на действително интегриран единен пазар, особено в областта на цифровата икономика, телекомуникациите и енергетиката.

Необходимо е да бъде разширена трансевропейската (вкл. националните) инфраструктура и да бъдат премахнати административните и техническите пречки във всички видове транспорт, за да се гарантира адекватен достъп до инфраструктурните съоръжения. По същия начин енергийната инфраструктура следва да бъде напълно свързана помежду си с цел по-нататъшно интегриране на вътрешния пазар.

Решаваща предпоставка за успех, особено в сферата на преработващата промишленост, е сигурността на енергийните доставки на конкурентни цени. В този контекст държавите-членки трябва да гарантират намаляването на въздействието върху енергийните цени на настоящите схеми за субсидиране на ВЕИ. Цените на електроенергията и на природния газ за промишлени цели са много по-високи в ЕС, отколкото в САЩ, Китай и Индия. Ако не се вземат спешни мерки в това отношение, има риск ценовата пропаст да нарасне и това рязко да влоши европейската конкурентоспособност. Покачването на енергийните цени за индустрията в периода 2005-2012 г. в ЕС е с 37%, докато в САЩ през същия период е налице спад с 4%. Това прави все по-трудно конкурирането на европейските компании на световните пазари.

Цените на енергията трябва да позволяват на предприятията в ЕС да са конкурентоспособни на международните пазари. Необходимо е да бъдат поставени цели и приложени ефективни мерки за преодоляване на ценовите разлики спрямо големите конкуренти – САЩ и Япония, както и да се гарантира енергийната сигурност на Европа – именно тя трябва да се взема предвид при всяка политическа инициатива в ЕС.

Иновациите, уменията и технологичните възможности на ЕС са от основно значение за способността на Европа да създаде и запази висококачествени работни места с висока производителност във всички сектори на икономиката.

Водещата цел в „Европа 2020“ в областта на образованието е най-малко 40% от гражданите между 30 и 34 години да са с висше образование или еквивалентна квалификация. Тази цел обаче не е достатъчна, за да допринесе за развитие на иновациите и за конкурентоспособността. Необходимо е образователната политика да се фокусира повече върху насърчаването на практическия компонент, на възпитанието чрез труд, на базата на модели за обучение, отдавна утвърдени в редица държави.

Финансовата криза и въведените по-строги банкови регулации се отразиха негативно върху достъпа на фирмите (преди всичко на малките и средни предприятия) до финансиране, особено в най-засегнатите от кризата страни. Неизплатените заеми на фирмите към банките в еврозоната са намалели с 10% през 2013 г. Банковите заеми съставляват около 85% от финансирането на бизнеса в еврозоната и в Обединеното кралство. В САЩ, от друга страна, този дял е около 53%.

За да се осигурят отворени, динамични и мобилни пазари на труда, са необходими реформи, насочени към по-голяма гъвкавост и стимулиране на създаването на нови работни места, особено за млади хора. Съществено е да се отбележи съществуването на дисбаланси, които пречат на конкурентоспособността. Особено в страните, където ръстът на заплатите изпреварва значително ръста на производителността, се наблюдават големи загуби на работни места.

Трябва да бъдат предприети по-сериозни структурни реформи на пазарите на труда чрез модернизиране на структурата на работните заплати и намаляване на данъчната тежест върху труда и заетостта.