Смъртният акт за КТБ може да се отложи с цел възкресение

Ръководството на БНБ. Снимка: БГНЕС

Законовият срок, в който БНБ трябва да отнеме лиценза на КТБ заради отрицателния й капитал, може да се удължи, за да се даде последен шанс на акционери и потенциални инвеститори да съживят банката – заедно с държавата.

Това предложение формулира днес временната парламентарна комисия по бюджет и финанси след 4-часови разговори с ръководството на БНБ.

Kомисията реши да предложи на парламента удължаване на законовия срок, който сега е 5 дни. Единствено БСП и Реформаторският блок бяха против. Решението гласи, че до 6 ноември Народното събрание трябва да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат БНБ да предприеме действия по оздравяването на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина.

Отрицателният капитал на КТБ в размер на 4.2 милиарда вече бе констатиран от анализите на тримата външни одитори – „Делойт“, „Ърнст енд Йанг“ и „АФА“. Очаква се той да бъде официално потвърден от финансовия доклад на квесторите на банката, който се очаква на 31 октомври.

Самата БНБ не можа да отговори дали има смисъл от удължаването на агонията – т.е. дали има реален шанс инвеситорите и акционерите, с които разговаря, да предложат капиталова подкрепа за оздравяването на КТБ.

След като председателят на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ) многократно повтори въпроса си към БНБ дали би препоръчала такова удължаване на срока, гуверньорът на централната банка Иван Искров избухна, че не може да се ангажира с позиция по въпроса си заради многобройните вложители в банката, които отдавна чакат парите си.

От БНБ посочиха, че акционерите в банката – като Оманския фонд, декларирали, че са склонни да окажат финансова подкрепа на КТБ, само ако държавата се ангажира с поне 50% от нужната помощ. А тя, посочи подуправителят на БНБ Димитър Костов, би била около 6 милиарда лева – констатираната дупка от 4.2 милиарда лева плюс близо 2 милиарда, за да разполага банката с налични пари.

Йордан Цонев от ДПС заяви, че партията му ще подкрепи идеята да се отложи отнемането на лиценза, само ако въпросните акционери и инвеститори подплатят финансово интереса си от оздравяване на КТБ и внесат в някоя българска банка съответната сума за гаранция за участие. Освен това законовите промени трябва да са такива, че да позволят изплащане на парите на вложителите, независимо от висящото положение на банката.

БСП не подкрепи идеята. Румен Гечев заяви, че след като е затворена в продължение на месеци, банката няма шанс.

Ако се стигне до все по-невероятния сценарий оздравяване на КТБ, то държавата ще трябва да иска от Европейската комисия разрешение да отпусне помощта на банката.

Ако ли не

Ако правителството и БНБ не се ангажират с такъв план, то централната банка трябва да вземе лиценза на КТБ и да започне процедура по обявяването й в несъстоятелност, каза подуправителят на централната банка Калин Христов.

Такова решение трябва да бъде взето от БНБ до 20 ноември, когато изтича специалният надзор над КТБ, добави колегата му Димитър Костов.

Ако КТБ бъде обявена в несъстоятелност, Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще трябва да се допълни с около 1,5 млрд. лв., посочи той. Той каза, че по оценки на БНБ при фалит на частната банка отражението върху икономическия растеж на страната ще е под 0.5%.

Иван Искров заяви, че ще подаде оставка от поста, който заема вече 11 години, веднага след като се намери решение на казуса с Корпоративна търговска банка, сформира се правителство и има сериозно мнозинство. При тези условия ще проведа своите консултации с всички парламентарно представени политически сили, ще се оттегля и ще дам възможност да бъде избран друг управител на БНБ, каза той. „Нямам никакво основание да се притеснявам от свършените задачи през всичките тези години“, обобщи управителят на БНБ.

Искров се оплака, че нито един банков надзорен орган в европейска страна не е бил подлаган на такъв „невиждан натиск“, какъвто тегне над него, дори по време на банковата криза.