Алъш-вериш за 1/2 милиард тече в КТБ

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Заявления за цесии в размер на 500 – 600 милиона лева са постъпили в КТБ досега. Това обяви пред депутатите от бюджетната комисия квесторът Станислав Лютов – един от двамата квестори, назначени от БНБ в поставената под специален надзор банка. Толкова е достигнала сумата на заявленията допреди 2 дни, поясни квесторът.

[related-posts]

От централната банка обясниха, че нямат право да разрешават или забраняват тези извънбанкови взаимоотношения между кредитополучатели и вложители в банката. С други думи, тези сделки текат и в момента. „Банката не пазари нищо, тя не е страна в това правоотношение“, посочи Лютов.

Квесторите единствено регистрират счетоводно тези цесии и прихващания, и документацията по тях се пази, каза той. По думите му, тези счетоводни прехвърляния по никакъв начин не увреждат масата на несъстоятелност, т.е. не накърняват интересите на останалите вложители в банката и не ги касаят.

Цесиите се инициират от вложители, които са преценили, че им е неизгодно да чакат да вземат пълния размер на влога си. Те продават по-евтино вземането си на лица и фирми, кредитирани от банката. Които от своя страна прихващат тази сума от задължението си към банката и го намаляват по-евтино.

Квесторите не посочиха кои са фирмите и лицата, които цедират влоговете си в КТБ. Те не дадоха и обяснение за решението на кредитополучатели в този момент да изплащат кредитите си към затворената банка.

Преди дни сайтът faktor.bg съобщи, че политици, прокурори, съдии, агенти на ДАНС и други високопоставени държавни служители перат парите си в КТБ чрез цесии. Според изданието, става дума за огромни суми, много над размера на държавно гарантираните влогове, които въпросните лица на публични длъжности няма откъде да притежават законно и не са декларирали пред Сметната палата.

Цедирането не е незаконно и то е начин вложителите да се защитят по някакъв начин, при положение, че съдбата на влоговете им е неизвестна, реагира емоционално финансистът Емил Хърсев, който присъства на заседанието. „Това го пише и в учебниците, ние в университета така ги учим“.

Финансистът Стоян Александров посочи, че тези хора, които продават вземанията си с обезценка от „30 – 50%“, са можели да бъдат привлечени по-рано от БНБ за оздравяване на банката. Той обаче не поясни дали говори принципно или визира конкретни вложители, продали дължимото си вземане с такава обезценка.

Станислав Лютов обясни, че ако има незаконно направени цесии и прихващания, те могат да бъдат атакувани впоследствие от съд и обезсилени.

Йордан Цонев от ДПС заяви, че със законопроекта, внесен от него и Делян Пеевски за КТБ, партията настоява да бъдат оповестени евентуални лица на публични длъжности сред тези, които цедират влоговете си.

Къде са обезпеченията по раздадените кредити от КТБ?

Пред парламента, редом с гуверньора на БНБ Иван Искров и управителния съвет, говори и подуправителят на БНБ в отпуск Цветан Гунев, който е обвиняем за длъжностно престъпление заради неупражнен контрол върху отпускането на кредити от КТБ.

Гунев не можа да даде логично обяснение как и защо липсват голяма част от кредитните досиета в КТБ. Липсата на документите по заемите бе установена от прокуратурата, с чието разследване започнаха и проблемите на банката. По думите му, при проверка на БНБ в банката на Цветан Василев през 2013 г. на 213 кредитни експозиции за 3 млрд. лв. е установено, че всичко е наред.

„Значи тези документи ги е имало, после са изчезнали. Как може едно обезпечение да е вписано, после да е изчезнало“, запита председателят на временната бюджетна комисия Менда Стоянова.

Гунев обаче не успя да даде ясен отговор.

Представители на одиторските компании, наети от БНБ, за да анализират портфейла на КТБ, обаче посочиха, че кредитните портфейли изкуствено са държани в добро състояние. При някои заеми е констатирано, че са предоговаряни 20 пъти.