Над 4 милиарда за КТБ и ПИБ в актуализацията на бюджета

На втория ден от работата на 43-ото Народно събрание служебното правителство внесе промените в два бюджета – за държавния бюджет и за бюджета на НЗОК за 2014 г., който вече беше актуализиран с 225 милиона лева в края на кабинета „Орешарски“.

В първия проект се предвижда намаляване на планираните приходи в хазната с 1.06 млрд. лева и допускане на допълнителни разходи в размер на 448.5 млн. лева, без да е разчетено за какво ще са перо по перо. С минуса при еврофондовете и НЗОК дефицитът по държавния бюджет стига 4%, при първоначално планиран 1.8%.

Извънредният дефицит ще се покрие с нов дълг в размер на 1.6 млрд. лева. Допълнителен нов дълг от 2.9 млрд. лева е предвиден и заради възможност за оказване на ликвидна подкрепа на КТБ (2 млрд. лева) и ПИБ (900 млн. лева).

В случай че КТБ няма да се спасява, проектът предвижда възможност за отпускане на държавни гаранции в размер на до 2 млрд. лева в полза на фонда за гарантиране на влоговете в банките. Идеята е фондът да емитира книжа на вътрешния пазар, за да попълни недостига за изплащане на гарантираните депозити от над 1.6 млрд. лева.

Актуализацията вдига тавана на държавния дълг с до 4.5 млрд. лева за 2014 г., което увеличава допустимия максимален размер на държавния дълг в края на годината до 22.5 млрд. лева (28.4% от прогнозния БВП).

Актуализацията на бюджета на здравната каса предвижда отпускането на допълнителни 100 млн. лева. Половината от тази сума ще бъде преведена на болниците. За лекарства за домашно лечение и диетични храни ще бъдат отпуснати 25 млн. лева.

За медицински изделия, прилагани в болничната помощ, са предвидени 10 млн. лева. Други 15 млн. лева ще отидат за лекарствена терапия при злокачествени заболявания. Към 31 декември т.г. общият очакван недостиг за заплащане на аптеки за предоставени лекарства за домашно лечение, диетични храни и медицински изделия се очаква да бъде 88.456 млн. лева.

Какво още

Според обяснението на служебния кабинет, записано в мотивите за актуализацията, причините за прогнозираното неизпълнение на разчетите за приходите са комплексни – макроикономически, административни, нормативни и др. Надценена е прогнозата за икономическата ситуация и е подценено влиянието на неблагоприятното развитие на външната среда.

Сред основните фактори могат да се посочат нереалистичните допускания на етапа на планиране за основни макроикономически показатели, все още слабото влияние на възстановяването на вътрешното потребление върху постъпленията от косвени данъци, задълбочаването на дефлационните процеси в икономиката, надценените ефекти от мерките за повишаване на събираемостта на приходите и др.

Изготвените оценки за параметрите по приходите по държавния бюджет отразяват нетните ефекти в данъчните и неданъчните приходи от прогнозираното неизпълнение на плана, респективно превишение на плана, при някои показатели и оценка за ефектите от мерките за повишаване на събираемостта на приходите.

Основните данъци, по които приходите се прогнозират да бъдат по-ниски от планираните със ЗДБРБ за 2014 г., са ДДС от внос, акцизи, корпоративни данъци и др. Актуализираните прогнози за приходите по държавния бюджет предвиждат неизпълнението на планираните със ЗДБРБ за 2014 г. параметри да възлезе на 1 061.8 млн. лева (1.3% от прогнозния БВП).

На база на извършените одитни проверки (назначени от служебното правителство) и изготвения обобщен доклад бяха идентифицирани сериозни проблеми и недостиг за финансиране на вече поети ангажименти за разходи в редица разпоредители с бюджет по държавния бюджет. Някои бюджетни системи са поставени в ситуация да не могат да изпълняват своите функции и отговорности след като разходните им тавани бяха намалени за последните четири месеца на годината.

В МВР, например, където над 80 на сто от разходите се формират от разходите за персонал, се създава обективна невъзможност бюджетът за годината да обезпечи изпълнението на вменените му функции и отговорности. Проблемът в системата на министерството се изостря допълнително от приетия Закон за МВР, с който се предвижда увеличение на разходите за възнаграждения, материалното и социалното осигуряване за служителите, без в бюджета за 2014 г. на министерството да са планирани средства за тази цел.

Недостиг се очертава и при финансирането на социални плащания по бюджета на МТСП поради увеличения брой бенефициенти при осигуряването на социална закрила на най-уязвимите групи от населението, тези в неравностойно положение, както и за гарантиране подкрепата на децата и семейството.

Министерството на здравеопазването изпитва трудности за обезпечаването на необходимото финансиране на психиатричната помощ, хемодиализата, лечението на болни от ХИВ/СПИН, финансирането на спешната помощ, както и за финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението.

Проблеми с недостиг за обезпечаване на поетите ангажименти за разходи съществуват и в редица други бюджетни системи. Поради тази причина в актуализацията са предвидени „за структурни и допълнителни фискални мерки“ 448.5 млн. лева (0.6% от прогнозния БВП), обособени в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи.

Предвидено е влошаване на салдото по държавния бюджет с 1 510.3 млн. лева (1.9% от прогнозния БВП) спрямо разчетите по ЗДБРБ за 2014 г., с което дефицитът по държавния бюджет за 2014 г. става 2 846.5 млн. лева (3.6% от прогнозния БВП).