Not made in China

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Китай престава да е бъде топдестинацията за най-големите производители на дрехи, пише OZY. Причината – покачването на заплатите. Производствата на играчки, обувки и текстил бяха сред първите, които някога се насочиха към Китай като най-евтин източник на надеждна продукция.

С повишаването на трудовите възнаграждения в „световната фабрика“, големите модни марки поглеждат в други посоки. В допълнение към утвърдените текстилни центрове като Бангладеш и Виетнам, в производството на дрехи навлизат и нови играчи като Мианмар, Хаити, Етиопия и много други, които искат да съживят някога процъфтяващата си индустрия или да изградят изцяло нова.

Китай ще се откаже от около 85 милиона работни места в текстилната индустрия догодина, което според някои експерти дава златна възможност за икономически развитие тип Южна Корея. Стандартният път да започнеш от нискоквалифицирани производства като тениски, следват по-сложни облекла като костюми, а след това – преминаване към висши производства като електроника. По-доброто качество на живот и издигането на потребителската класа са естествено следствие, което носи със себе си създаването на естествен прираст.

Както и в Китай, впоследствие шиенето на дрехи ще спре да се разглежда като престижно. Не можеш да направиш танкове от текстил, казва професорът в Американския институт за предприемачество Дерек Сизърс.

Но независимо дали наследниците на Китай ще успеят да последват модела „от текстил към танкове“, те ще създадат сериозна конкуренция в бранша. Някои твърдят, че новите участници ще могат да оцелеят само чрез предлагане на най-ниски разходи – разбирайте: заплати под минимума за оцеляване и минимални трудови права.

Необвързаните марки дрехи имат навика да бягат към страни, където трудовите разходи са най-ниски, което прави създаването на устойчива индустрия с ефективна регулация изключително трудно. Още по-сложно е да се отучат работниците от лошите навици, което прави Етиопия най-привлекателна, защото страната на практика е празен лист, който тепърва ще пише индустриалната си история.

Въпреки инфраструктурните си проблеми, Етиопия има достъп до континентален пазар с 6 от 10-те най-бързо растящи икономики и има някои от най-големите производства на естествена кожа.

Именно тези фактори превърнаха Китай в най-атрактивното място за дългосрочни инвестиции преди 30 години. В момента два от най-големите производители на текстилни изделия Huajian Shoes и Akya Tekstil планират многомилиардни „текстилни градове“, които да осигурят работа на над 60 000 работници за 50 различни фирми.

Шведският моден гигант H&M предприе по-рано риска и също инвестира в Етиопия. В комбинация с неправителствената организация Swedfund те са отговорни за изграждането на три нови фабрики в страната. Те планират да повторят това и в Мианмар.

Страната, известна някога като „дом на тиранията“ – заради бруталната си военна диктатура, проведе сериозни демократични реформи през 2011 г. Резултатът беше, че Западът облекчи санкциите. Сега текстилната индустрия в страната е на прав път и се очаква да регистрира приходи от износ в размер на $1.7 милиарда за 2014 г. в сравнение с $900 милиона през 2012 г.

Според асоциацията на местните производители работниците в Етиопия получават по-малко от $30 месечно, което е под прага на бедност на Световната банка от $1.25 долара дневно. Доклади за Етиопия сочат, че служителите в текстилните фабрики там заработват между $37 и $53 на месец, което прави двете държави най-нископлатените в тази индустрия (Работниците в Бангладеш получават $68 на месец).

Малцина биха игнорирали данните, но експертите спорят, че ниските заплати са нужната жертва за всяка развиваща се икономика, която иска да привлече чуждестранни инвеститори. Ако търсещите работа доброволно се съгласят да се трудят във фабрика срещу ниско заплащане, значи това е най-добрата от серия лоши възможности.

„Ако наложим закони за по-високо заплащане и работни условия на тези страни, това ще отнеме много от причините големите компании да инвестират в тях и ще ги остави в капана на дори по-голяма бедност“, казва директорът на Института за свободен пазар Бенджамин Пауъл.

В Хаити, където между 80 и 90% от износа е от текстилната промишленост, има някаква надежда за развитие на трудовите стандарти. Минималната заплата е достигнала до $5 дневно, а 37% от работниците получават поне $6.75 на ден.

Трябва да отбележим, че текстилната индустрия не е онзи създател на работни места, който всички очакваха да бъде. Построеният преди 2 години индустриален парк в Северни Хаити дава работа на едва 3000 души, вместо предвидените 60 000. Това се случва въпреки безмитния достъп до пазара в САЩ, според търговското споразумение HOPE II и сериозното промотиране от Държавния департамент и семейство Клинтън.

Според някои експерти компаниите започват да осъзнават, че доброто отношение към работниците е добро за бизнеса. Други обаче твърдят, че това е мит и отбелязват, че ако текстилната индустрия беше изход от бедността, заплатите през последното десетилетие нямаше да спаднат в световен мащаб. В момента средното им ниво представлява едва една трета от прага на бедност на Световната банка.

Независимо дали шивашката промишленост е полезна за индивидуалното и националното икономическо развитие или не, страни като Хаити, Мианмар и Етиопия вече са постлали червения килим за големите имена в модата. Дали те ще имат угризения или ще приемат офертата, предстои да видим.

Но едно е факт – в Китай, страната с население от 1.3 млрд души, смятана за източник на неограничения евтин труд, чийто изключителен 20-годишен икономически възход се крепи преди всичко на нископлатената работна ръка, правилата се променят.

Преди няколко години имаше и протести в някои предприятия. Ниските заплати – малко над $200 на месец, и лошите условия на работа в заводите на китайските партньори на Apple – Foxconn, доведоха до бунтове и серия от самоубийства на работници.

В последните две-три години разходите за труд в Китай се увеличават с 14 до 23%. През 2000 г. средната заплата в Китай е била 36% от тази в Америка. В края на 2010 г. е вече 48%, а вероятно към 2015 г. ще е 69%.