5 слона в пленарна зала

Депутатът и добре да живее, се налага да поработи „на ползу роду“. След церемониалностите на днешния първи ден от работата на 43-ото Народно събрание, новият парламент ще трябва да действа като линейка на спешна помощ. Дано има пълно реанимационно оборудване…

Още по темата

… защото в пленарна зала има поне пет големи слона.

1. Бюджет 2015. Актуализация на бюджет 2014.

Дали осемте политически сили в него ще се договорят за правителство в седмицата до 31 октомври? Не е сигурно. Но е сигурно, че до 31 октомври в 43-ото НС ще бъде внесен проектобюджетът за 2015 г. Така е по закон.

Отговорността за новия бюджет – и актуализацията на този за 2014 г., се пада на служебния кабинет. И комисиите на 43-ото НС ще трябва да започнат незабавно работа и по двата законопроекта.

След като бюджетът за 2015 г. ще бъде изготвен от служебното правителство, той няма как да отрази каквато и да било идея за реформи на едно бъдещо правителство и политическите сили, които ще го подкрепят.

Тоест – зачеркваме реформите в здравеопазването и в сигурността. Болниците и лекарите ще продължат да се финансират по досегашния начин: чрез клинични пътеки и брой пациенти, и в края на всяка календарна година ще започва извиването на ръце за още милиони, заради „недофинансираната система“.

Няма да има и реформа в сигурността, която минава през приемане на законите за НСО и Националната разузнавателна служба (НРС) – и мястото на военното разузнаване. А не през поредното местене на антимафиотите от ДАНС в МВР, както настояват от ГЕРБ, и евентуална промяна на начина на избор на главния секретар на МВР.

Настоящият – Светлозар Лазаров, е завещан на служебния и на следващия кабинет благодарение на законовата промяна, извършена от кабинета „Орешарски“.

2. „Слонът“ КТБ

Най-големият „слон“ в пленарна зала обаче е проблемът „КТБ“. И ако бюджетът си върви по реда – разпределяне на комисиите, които ще започнат работа по него, дискусии с експерти, гилдии и браншови организации, то изходът за КТБ има няколко измерения, свързани с работата на парламента.

Кое е първото – актуализацията на бюджета заради КТБ или смяна на ръководството на БНБ? Гуверньорът на централната банка Иван Искров обеща да депозира доклад-отчет за свършеното от БНБ по случая. Този документ е неговото алиби – и пледоария за невиновност. Но също и знак, който сочи откъде ще дойде решението.

В крайна сметка, нали няма никакво съмнение, че проблемът с КТБ е политически? Това „дете-големеше“ на българската банкова система беше грижливо отгледано при управленията на БСП, НДСВ, ДПС и ГЕРБ. Така че тези политически сили, от които в 43-ото НС са представени три на първите три позиции след изборите, са длъжни да се заемат с намирането на изход.

Оздравяване – което минава през промени в законодателството, или към отнемане на лиценз. И двата варианта минават през промени в бюджет 2014 г. – дали в частта за държавните гаранции или увеличение на тавана на вътрешния дълг, тепърва ще се решава.

Промяна в ръководството? Шестгодишният мандат на Иван Искров изтича догодина наесен. Но може да му бъде отнет предсрочно. Законът изисква пък подуправителите на централната банка да се предлагат от гуверньора.

По закона за БНБ:

… Компетентният орган по чл. 12 може да прекрати предсрочно правомощията на член на управителния съвет (в т.ч. и управителят и подуправителите на БНБ бел.р.) само ако не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 4 за изпълнение на служебните му задължения, ако е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца или ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения.

Тоест, ако Искров не подаде оставка, парламентът ще трябва да се заеме с формулиране на причини да го освободи, а и с намиране на подходящи кандидатури, при които тежестта на политическите референции да отстъпи пред професионалната експертиза.

Когато Искров за първи път седна на поста, той прекрачи там от позицията на председател на парламентарната бюджетна комисия, тъй като беше избран за депутат от НДСВ. Значи е време кандидатурите да се избират от гилдията на банкерите. А защо не да се разшири кръгът извън България – така политическата неприкосновеност на бъдещия гуверньор ще е съвсем гарантирана.

Извън „слона“ КТБ обаче, бъдещият парламент може би трябва да се замисли и за други промени, свързани със сигурността на банковата ни система. Обявените в края на миналата седмица резултати от стрес-тестовете на европейски банки показаха, че 25 банки имат недостиг на капитал за общо 25 млрд. евро, съобщи Европейската централна банка. Това е показала проверка на годишните им баланси за 2013 г. Близо половината от провалилите се на стрес-тестовете банки вече са увеличили буферния си капитал в случай на финансова криза.

И да подтикне изпълнителната власт най-сетне да задвижи процедурата за членство на България в европейския банков надзор. Служебното правителство удобно „забрави“ да я придвижи – въпреки постигнатото при президента съгласие на консултациите между политическите сили още през юли т.г.

За страна извън еврозоната като България членството в Европейския банков орган е по желание. То означава пряк контрол върху банковата ни система и особено върху първите три банки. Но предвид олигархичните зависимости и ниво на корупция е просто задължително, ако не искаме още „слонове“.

3. Какво правим с „Уестингхаус“?

Ако не в първите седмици, то със сигурност в последващите, законодателната власт – наред с изпълнителната, трябва да намери решение относно развитието на споразумението с „Уестингхаус“ за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Онова, което министър Драгомир Стойнев подписа в края на кабинета „Орешарски“ и ще стане факт „само ако следващото правителство го одобри“, както обяви и Стойнев, и „Уестингхаус“.

Няма оценка на възвръщаемостта на инвестицията, няма прогнозна цена на тока, нито пък разчети за хранилище за ядрени отпадъци и много други неясноти, но като цяло въпросът е същият като при АЕЦ „Белене“ – трябва ли ни нова мощност, предвид факта, че България е основният инвеститор? В регистрираното съвместно дружество с „Уестингхаус“, държавната ни АЕЦ има 70 на сто срещу 30 на сто.

Предпазният „колан“, в името на който е подписан и този предварителен договор, е заради описаните в него повече от 20 възможни изхода от проекта. Тоест, ако следващото управление не одобри проекта, ще трябва да избере само един от описаните – срещу които, както се досещате, вече има разработени правни защити от страна на „Уестингхаус“. В противен случай ни чака дело, като при АЕЦ „Белене“.

4. ДКЕВР. И цената на тока

От 1 януари – или малко по-късно, следва ново поскъпване на цената на тока. Реформаторският блок предлага изграждане на истински независим и стабилен регулатор в лицето на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Според настоящия й председател Светла Тодорова предстоят промени в Закона за енергетиката, така че парламентът, а не МС да избират членовете й. Наред с това обаче е необходимо да се засили компетентността на експертите на ДКЕВР. Според Тодорова има предложение за обучения в Европейската комисия.

5. Изтребителите.

Да приемем, че и през 2015 г. няма да бъде задвижена каквато и да било процедура за закупуване на изтребители, за които така активно настояват и президентът – като върховен главнокомандващ, и министърът на отбраната в служебното правителство Велизар Шаламанов.

След актуализацията се очаква дефицитът по бюджет 2014 г. да бъде 4%, над разрешените от Брюксел 3 на сто, което ни вкарва в тежка процедура по свръхдефицит.

Тоест – за 2015 г. ще трябва да сме пак на „постна пица“ – затегнати разходи, и едва ли е възможно да бъде придвижена сделка за минимум 1 милиард.

Така че след „Мила Родино, ти си земен рай…“, влизат слоновете.