Божидар Данев: Докато се синдикализира, икономиката няма да тръгне

Снимка: БГНЕС

Божидар Данев е председател на Българската стопанска камара от началото на 2011г. Бил е главен изпълнителен директор на Софийската фондова борса в периода между 1991-1997г. До 2010г. е член на на Управителния съвет на БАН и е зам.-председател на Настоятелството на НБУ. Анализът му е публикуван в рубриката “Без филтър” на БГНЕС.

Промяната не може да стане от днес за утре. За да се задвижи икономиката и да се почувстват промените са необходими най-малко 18 месеца. Но ако продължава геополитическата нестабилност трудно ще постигнем растеж.

Украинската криза и българският бизнес

Събитията в Украйна няма как да не се отразят на българския бизнес. Всяка криза на страни, които са близки до България и които са свързани с икономически проекти, подобни на този като „Южен поток“, ще се отразяват негативно на икономиката на страната ни. Това, което лесно можем да прогнозираме на този етап е, че ще има едно забавяне на развитието на разрешения от ЕС проект „Южен поток“. Изпълнението на този проект е свързано с наемането на работна ръка и включването на редица български фирми като подизпълнители. Отсега е ясно, че забавянето ще има негативно отражение за българския бизнес.

Украинската криза ще се отрази негативно и на сектора на туризма. Знае се, че 250 000 туристи с украински произход посещават страната ни. Това е огромно число. Украйна е на 14 място сред търговските ни партньори. Страната ни пък изнася за Украйна хранително-вкусова продукция, козметика и трудно би могла да намери пазари на продуктите си в страни от ЕС. Така че събитията в Украйна няма как да не доведат до негативно влияние за българската икономика. Сега въпросът е как да минимализираме това негативно развитие. Да не забравяме, че все пак България е вносител на суровини от Украйна, което е също деликатен момент. Има и нещо позитивно – Украйна е един от големите ни конкуренти в зърнопроизводството. Намаляването на конкурентния натиск би могло да доведе до съживяване на селското ни стопанство. Но все пак като имаме предвид дела на селското стопанство в БВП, този позитив е твърде ограничен.

Това, което е ясно, е, че всякакви политически турбуленции се отразяват крайно негативно на бизнеса, на икономическата среда. България все пак е периферия на Европейския съюз. Тези събития, които се случват, плашат чуждестранните инвеститори, които биха дошли в страната ни.

Реиндустриализацията и човешкият ресурс

За реиндустриализацията, за която правителството говори напоследък, са необходими редица промени. Примерно трябва да се прекрати с опитите за синдикализацията на българската икономика – непрекъснато отстъпване на определени синдикални искания. Второто, което категорично трябва да се направи, е, че ние трябва да подобрим образа на България като създадем добра бизнес среда и привлечем чуждестранни инвестиции. Непрекъснатите политически боричкания, които има в страната, плашат чуждестранните инвеститори. Докато нямаме политическо спокойствие, трудно можем да разчитаме на чуждестранни инвеститори, които са ключови за преструктуриране на икономиката ни.

Да не забравяме, че кризата тръгна от САЩ, дойде в ЕС и от там в България. Така че тя ще свърши при нас, след като приключи в САЩ, след това в някои страни на ЕС и тогава у нас. Но ни трябва време. А и да не забравяме, че една икономика, за да се задвижи, й трябват минимум 18 месеца, за да се усетят промените. Ако смятаме, че от днес за утре може да станат нещата, се заблуждаваме. И ако продължават тази геополитическа нестабилност, а във вътрешен план това отстъпване пред социални искания, трудно ще постигнем растеж. Би трябвало да се развива икономиката и с резултатите от нея да се задоволят социалните искания, а не обратното – първо да се задоволяват социалните искания, а след това да се търсят механизмите за съживяване на икономиката.

Не бива под реиндустриализация, което е също начин да се съживи икономиката, да се разбира това, което се говори напоследък – възстановяване на „Кремиковци“, на „Химко“. Това не е реиндустриализация. За реиндустриализация ние трябва да намерим златните ниши, в които страната ни може да бъде конкурентоспособна. Това са IT технологиите. Тъй като нямаме необходимия финансов ресурс, ние можем да разчитаме на интелектуалния потенциал на страната, на нейните умения и компетентности. Другата ниша са реформите в образователната система – доближаването на образованието до IT технологиите, така че да можем да захраним тази индустрия. Това е реиндустриализацията. А също така и дълбочинното развитие на туризма, дълбочинното развитие на селското стопанство, защото то в момента се развива по хоризонтала, в развитие на зърнопроизводство и маслодайни растения. Нямаме добиване на продукти, които са много трудоемки и могат да разкрият нови работни места. Досега никой не говори, че за реиндустриализацията на страната трябва да се съобразяваме с наличния човешки ресурс и неговата компетентност. Реиндустриализация би могло да има в сектори, в които имаме стопанска интелигенция и човешки ресурс. В никакъв случай това не бива да бъде за сметка на държавни ресурси и на форсиране на публични средства. Нищо не пречи, ако искат да възстановят „Кремиковци“ или „Химко“, да ги пласират на фондовата борса и да има инвеститор, който да ги поеме. Но силови решения в никакъв случай не са полезни за българската икономика.