Украйна избира парламент и посока на развитие

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В студена, но слънчева утрин в Украйна започнаха първите парламентарни избори след уличните протести в Киев миналата зима, които принудиха подкрепяния от Москва президент Виктор Янукович да напусне страната и поставиха началото на проевропейско управление при Петро Порошенко.

Украинските граждани отиват до урните, за да гласуват в избори, резултатът от които най-вероятно ще е прозападен състав на парламента и заздравяване на позициите на Порошенко и ще заълбочат напрежението с Русия, съобщава Reuters.

Президентската партия “Блок на Петро Порошенко” вероятно ще се превърне във водеща сила в 450-местната Върховна рада, което ще даде на държавния глава нов мандат за търсене на мирен изход в Източна Украйна и извършване на дълбоките реформи, изисквани от европейските партньори на страната.

Руската информационна агенция РИА “Новости” обаче съобщи, че извънредните избори ще се състоят само в отделни райони на Донецка и Луганска област. Така повечето жители на Донбас няма да имат възможността да гласуват, заради конфликта в региона. Това може да даде повод на Русия и сепаратистите да обявят вота за нелегитимен и отново да не признаят централната власт в Киев.

Порошенко заяви в телевизионно обръщение, че очаква гражданите да гласуват за проевропейско мнозинство, което да подкрепи настоящата посока на страната и да скъса със съветското минало.

“Без подобно мнозинство в парламента, президентската програма ще остане само на хартия”, обясни той.

Снимка: ЕРА/БГНЕС

С намаляващото руско влияние и програмата за европейска интеграция, това се очертава като един от най-радикалните парламенти от обявяването на независимостта на Украйна през 1991 година.

Появата на силно политическо представителство, целящо обединението на Украйна може да постави нови пречки в отношенията с Русия, която е обвинявана от Киев в подкрепа на бунтовниците в конфликта, който отне живота на над 3700 души и съсипа икономиката в региона.

До момента няма информация за нови сблъсъци в източните региони, където на 5 септември бе обявено крехко примирие, договорено на преговори в беларуската столица Минск.

Спорът за цените на газовите доставки с Русия, който има потенциал да наруши и транзита за страните от Европейския съюз през Украйна все още остава нерешен, въпреки скорошната среща между Порошенко и руския му колега Владимир Путин.

Държавният глава свика предсрочните избори с надеждата да разчисти народните представители, лоялни на Янукович и да осигури допълнителна легитимност на прозападното управление в Киев след протестите на “Евромайдана”.

Демонстрациите получиха широката подкрепа на Запада, но след падането на Янукович бяха описани от Русия като “преврат”. Месец по-късно Москва анексира Кримския полуостров, а проруски сепаратисти започнаха бунтове в индустриализираните източни региони.

Последвалата криза, в която Съединените щати и техни западни съюзници наложиха тежки икономически санкции срещу Русия се определя като най-тежката криза между двата блока след края на Студената война.