ЦРУ вади нови ядрени тайни за САЩ и СССР

Художествено изображение на сателит от Инициативата за стратегическа отбрана (SDI)

Макар Студената война да е вече в историята, но крехкият баланс на ядрената сила до днес подхранва страхове, а сигурността остава по-скоро абстрактен политически термин, отколкото усещане на хората в света. Business Insider надникна в наскоро разсекретените документи на ЦРУ и тревогите на разузнаването след края на хладната война.

Това е един от най-големите парадокси в политиката за ядрена мощ.

Стратегическата противоракетна отбрана на САЩ трябваше да създаде защитен щит, отнемащ предимството от първия удар на врага, и по този начин да направи междуконтиненталната ядрена война отживелица. Идеята е, че една страна дори няма да се опита да изстреля ядренo оръжиe, ако знае, че ракетите й ще бъдат улучени наведнъж, докато са още в небето. С това се появяват надежди, че смъртоносната логика на ядрената война ще се обезсмисли.

Но това в действителност не прави света по-безопасен. Ефектът може да е точно обратен. Дори е възможно противоракетната отбрана да е направила света по-малко безопасен.

Наскоро разсекретен документ от вътрешния дневник на ЦРУ показва как Москва е реагирала на усилията за противоракетна отбрана на САЩ по време на Студената война и десетилетие след разпадането на Съветския съюз. Името на автора на документа е редактирано. В него се установява, че СССР, а после и Русия, отчаяно са се опитвали да преодолеят предимствата на бъдеща система за противоракетна отбрана на САЩ – цел, която ги кара да действат по потенциално дестабилизиращи начини.

Датата на публикация на доклада също е редактирана, но включва цитат на руския президент Владимир Путин от 2000 г., така че трябва да е написан след тази дата.

В началото на 1980 г. Инициативата за стратегическа отбрана (SDI) е централен елемент на отбранителната политика на Роналд Рейгън. Това означава, че страната е щяла да разчита на технологии, които са все още недоказани, като разполагането на няколко ешелона ударни космически оръжия Star Wars, способни да прихващат и унищожават балистични ракети и техните бойни глави по време на всички стадии на полета. СССР са имали притеснения относно това как би им се отразил такъв наклон на везните на силата.

„В отговор на SDI Москва заплаши с различни военни контрамерки вместо разработване на паралелна система за противоракетна отбрана“, пише още в доклада.

Москва искала да подобри своята позиция в преговорите със САЩ, за да принуди Вашингтон да спре проекта си. Според документа съветският генерален секретар Юрий Андропов е обмислял няколко варианта за противодействие на SDI, като „увеличаване броя на ракетите, подсилване на ракетните силози, за да увеличи способността им за оцеляване, употреба на ракети-примамки“ и „разработване и внедряване на подводни ракети, които няма да бъдат засегнати от противоракетната система, базирана в Космоса“.

Най-тревожен е фактът, че Андропов дори е обмислял „разполагането на установка SS-20 със среден обсег, само за да позволи тя да бъде открита и да се използва в преговорите за SDI“.

Всички тези потенциални руски отговори срещу SDI са щели да доведат до опасна несигурност все по-крехкия баланс на силите в Студената война.

Оценка на ЦРУ от 1987г., цитирана в документа, прави извода, че СССР са проучвали технологии, за да започнат подготовка на собствена SDI. Такава противоракетна система така и не се превръща в реалност и документът намеква, че това може да се дължи на факта, че СССР е бил през разпадане и с оскъдни финансови ресурси, които да отдели за решаването на все още предполагаем проблем.

Въпреки че Москва най-вероятно не е разполагала с финансовите средства, за да създаде своя система за противоракетна отбрана, дилемата, засегната в документа е все още реална: опитвайки да се защитят по-добре, САЩ променят стратегическата среда по начин, който всъщност не прави страната по-сигурна. Стратегическата отбрана не сложи край на надпреварата във въоръжаването. Вместо това тя заплаши да открие друго съревнование, само че с динамика и вътрешна логика, неизвестни и за двете страни.

Това бе най-ярко изразено по време на американско-съветската заплаха от война през 1983 г., когато притесненията относно SDI може би доведоха съветската армия до по-високо и доста по-опасно състояние на тревога.

„Аргументът срещу противоракетната отбрана е, че тя нарушава баланса на ядреното оръжие“, казва пред Business Insider Нейт Джоунс, изследовател в Националния архив по сигурността на Университета Джордж Уошингтън и експерт по 1983 г. „Русия бе притеснена, че ако има ядрен баланс и едната страна внезапно попадне в неизгодно положение заради т.нар противоракетна отбрана, това би повлияло негативно на десетилетия вложени пари и ресурси в ядреното оръжие“.

Това нарушение на равенството дори не даде предимство на САЩ, предвид колко несъвършена се оказа технологията за стратегическа противоракетна система.

„Тези системи не осигуряват абсолютна сигурност“, казва Джоунс „и дестабилизиращите последици най-вероятно ще надхвърлят стабилизиращия ефект.“

Докладът завършва с цитат на Андропов, който засяга друга страна, по-тревожна, на предимствата от противоракетната система.

„Всички опити за постигане на военно превъзходство над СССР са напразни“, казва съветският лидер през март 1983 г. „Съветският съюз никога няма да им позволи да успеят.“

По въпроса с SDI Съветският съюз от 1980 г. не е разполагал със средствата или инициативата да успее да противодейста на този вид заплаха. Но това не прави идеята зад подобни действия по-малко тревожна.