Руският елит се преструктурира според самодържеца

Снимка: EPA/БГНЕС

Двуполюсната конфигурация президент – премиер в Русия повече не съществува, а Владимир Путин създава ситуация на разпределен контрол, запазвайки за себе си контрола върху лостовете на управлението, констатират в свой доклад експертите на „Минченко консълтинг“, цитирани от „Ведомости“.

В условията на разпределяни ресурси конкуренцията вътре във върхушката става неизбежна, предупреждават още експертите. Четвъртият им поред доклад прави опит да обясни как е устроена и как работи системата на властта в Русия.

Демонтажът на дуумвирата при президентството на Дмитрий Медведев е завършен: в края на 2013 г. Медведев окончателно се превърна в технически премиер с ограничен кръг от пълномощия (най-силни в социалния блок).

Това е естествена последица от отказа от активно сътрудничество със Запада, което бе характерно за президентството на Медведев. Друга последица стана намаляване на потенциала на привържениците на „либералната“ идеология и на онези групи, които се опитваха да се позиционират като трансмисията с елитите на Запада.

В същото време намаля и влиянието на основния апаратен противник на премиера – президента на „Роснефт“ Игор Сечин. Неговата роля на противовес на Медведев повече не е необходима.

Отслабване на позициите на либералния фланг доведе до това, че моделът на двуполюсната върхушка (Сечин като лидер на силовиците и привържениците на държавния контрол, от една страна, и Медведев като лидер на либералите) бе сменен със секторния модел.

В ключовите отрасли (енергетиката, военно-промишления комплекс, външната политика, силовите структури) президентът Владимир Путин създава положение на разпределен контрол, запазвайки за себе си контрола върху лостовете на управлението.

Отговорността за вътрешната и социалната политика, за финансовия сектор и инфраструктурните проекти е разпределена между членовете на „Политбюро 2.0“ (неформално правителство, което съгласува интересите на основните елитни кланове). Като цяло засилена бе силовата корпорация, но президентът не допусна нейното обединение.

Експертите предупреждават за системни рискове при такава схема на управление: главните точки на напрежение са тежката бюджетна ситуация, забавянето на икономическия растеж, а също неизвестността около големите инфраструктурни проекти, които дълго време бяха основен мотив в дейността на ключовите играчи.

В условията, когато ресурсите намаляват, става неизбежно засилването на конкуренцията между елитните групи за достъп до тях, дори на чистка вътре в „Политбюро 2.0“. В същото време в доклада се подчертава, че потърпевшите от санкциите са получили и ще получават обезщетения под формата на нови поръчки и пряка финансова подкрепа от банковия сектор.

Необходимостта пък да се блокират каналите за външно финансиране на опозицията се превърна в индулгенция за сериозно преразпределение на пазара на финансовите услуги – по същество пред очите ни се извършва нов модел на легитимиране на преразпределението на ресурсите от едни към други групи на върхушката.

Всъщност нашият елит винаги е бил структуриран повече по сектори, а противопоставянето между либерали и силовици бе просто удобна схема, споделя политологът Михаил Ремизов. Терминът „Политбюро“ също е удобен – ние имаме групи, отговарящи за отделни сектори, но нямаме колективен орган, които да взима решения по ключовите въпроси.

Да се смята, че нашата система прилича на политбюро означава тя да бъде прехвалена. Руският елит няма ценностна ориентация, само икономически интерес, маркировката „либерал-силовик“ винаги е била твърде условна, смята политологът Дмитрий Орлов. Той потвърждава засилването на силовата върхушка и на представителите на държавните корпорации, но това е свързано по-скоро с външно-политическата обстановка и процеса на милитаризация.