Банкери и финансисти убедени в кончината на КТБ

Снимка: БГНЕС

Банкери и финансисти са единодушни в позицията си, че няма смисъл от спасение на КТБ предвид огромните злоупотреби и необходимостта да се намерят 4-5 милиарда лева допълнителна ликвидност и поради тази причина няма защо да се иска оздравяване на банката. От прессъобщение на БНБ по повод доклада на одиторите стана ясно, че от активи за 6.6 милиарда, 4.2 милиарда ги няма. Ако банката бъде обявена в несъстоятелност, до 20 дни след това по закон трябва да започне изплащането на гарантираните влогове до 100 000 евро.

Пред БНР икономистът Христо Михайловски посочи като фрапиращо, че кредитите са отпускани при 13% обезпечение, при положение, че нормалната практика е да се иска поне десет пъти по-голямо обезпечение от порядъка на 130-150%. За някои групи кредити обезпечението е било дори 2 на сто, отбеляза той.

Бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов заяви:

„Нормално е да си помислиш, че след като няма обезпечение, тези пари едва ли ще бъдат върнати в банката. Като че ли нещата са предизвестени вече. Очаквахме, че тези лоши кредити ще бъдат в рамките на милиард – милиард и половина, което правеше възможно да има интерес от външен инвеститор за оздравяване на банката. При такава сума – 4.2 милиарда лева, мисля, че е безсмислено да се правят спекулации, че банката ще бъде оздравена. Мисля, че ще се върви по стандартния ред, предвиден от закона“.

Според бившия главен ревизор на БНБ Кольо Парамов докладът е показал, че не е имало абсолютно никакъв надзор над КТБ. По думите му, управителят на БНБ Иван Искров се обръща към парламента, за да прехвърли отговорността. „Изводът от работата на „Банковия надзор“ на БНБ с КТБ е, че той е такъв във всички други банки. Банката не е била контролирана от 2011 г.“, каза той по Нова тв.

От своя страна, бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров е категоричен, че дупката във Фонда за гарантиране на влоговете в банките трябва да бъде запълнена от самите банки. Така, със споделена отговорност, те ще осигурят средства за изчистване на задълженията към клиенти на КТБ до 100 000 евро.

Както стана ясно, натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете за 15 г. средства, които са малко над 1.8 милиарда, са едва половината от необходимата за изплащане на гарантираните влогове в КТБ и ТБ „Виктория“ сума. За останалата част от сумата ще трябва да се търсят начини да бъде осигурена. Обсъжданите варианти са два – държавни гаранции за облигации, които фондът да емитира, или нова емисия ДЦК.

„Ако това е истинското състояние и цифрите са верни, то просто няма банка и няма какво да се спасява. Остава да предадем на историята мощите и да започнем да търсим какво е това безумно престъпления, което е довело 80% от субстанцията на една банка да изчезне“. Това заяви по TV7 финансистът Емил Хърсев, който посочи, че все пак трябва да се види пълния доклад, тъй като до момента БНБ е представила само извадки от „нещо си“.

Финансистът Владимир Каролев обаче не смята, че в доклада има „някои от страшните неща, които преди се говореха за прокурори, за изнесени пари с чували, нито има липсващи кредитни досиета“. Пред БНТ той заяви, че не е коректно да се говори за дупка и за липси в КТБ, тъй като това може да предизвика паника, хората да започнат да си теглят депозитите от банките и да стане страшно.

Каролев обясни, че по сегашния закон за кредитните институции, до 30 октомври квесторите трябва да отразят оценката в отчетите за КТБ, което означава, че банката ще стане с отрицателен капитал. Това означава в петдневен срок БНБ да вземе решение за отнемане на лиценза и след това в 20-дневен срок да започне изплащането на депозитите на тези, които имат до 100 000 евро – и то ако договорите им не са със специални условия.

„Понеже има предложение от инвестиционна банка във Виена (ЕPIC – бел.р.) за рекапитализиране на банката, т.е. за отварянето й, Управителният съвет на БНБ е предоставил възможност следващият парламент да промени закона. Той е поел ангажимент в първия работен ден на 43-ото НС на 27 октомври да предостави на депутатите пълна информация и обосновка за това какво може да се случи, ако се промени законът“, обясни Каролев.

„Не може обаче да се говори за кражби или липси. Фирмите, които са взели кредити на теория, е възможно да започнат да обжалват в съда, че няма достатъчно добра документация и те не са взели въпросната сума. Обезценката се дължи на липсата на достатъчно документи. Тези милиарди обаче не са давани с куфарчета, а с банкови преводи“, каза още Каролев.

Както стана ясно, обезпеченията по отпуснатите кредити за 4.5 милиарда лева са повече от минимални и на практика едва ли има какво да се събере по тях.

„Очевидно е, че в КТБ има огромни злоупотреби. Направени са от хората, които управляват банката. Не знам дали Цветан Василев е взел тези 4 и нещо милиарда. Да речем, че ги е разпилял“. Това заяви пред bTV банкерът и шеф на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян, който се изказа в защита на БНБ с думите, че „там работят изключителни професионалисти, които разбират какво правят“ и няма как БНБ да бъде подведена за дълго време.

Близо 3 месеца преди срива й Централната банка разреши на КТБ да придобие клона на „Креди Агрикол“, който беше преименуван на ТБ „Виктория“.

„Има кухи фирми, които са в абсолютно противоречие с банковата практика. Това не са „модерни инструменти за кредитиране“. Аз не вярвам в това. По-скоро със счетоводни трикове се е създавала видимостта, че кредитите в банката се обслужват“, заяви Хампарцумян.

На въпрос дали е ограбена банката, той отговори: „Това трябва да кажат прокурорите. Но е била зле управлявана и са се създали условия банката да натрупа огромни загуби“.

„Лошото е, че КТБ е работила в разрез с добрите банкови практики. Това, което се случва с нея, още веднъж напомня, че когато човек избира банка, с която да работи, трябва да избира внимателно – така, както избира училище за децата си, зъболекар, кола, жена, работа“, каза банкерът.

„Плащанията, които ще се направят в хипотеза на несъстоятелност, ще бъдат покрити. При хипотезата несъстоятелност навярно още 1.5 млрд. лева ще отидат за покриване на „дупката“. Ако някой реши да пълни кацата без дъно, теоретично е възможно да съживи тази банка. Но това би било безумие, защото говорим за 4-5 милиарда, които трябва да се сложат като ликвидност. Това означава, че от всеки работещ българин трябва да се вземат по 2000 лева, за да се спаси банката“, заяви Левон Хампарцумян.

„Случаят с КТБ е криминален. Кой е виновен, ще трябва да се „разплете чорапа до край“. Трябва да се узнае как се е стигнало до това. Самата банка е зачената на ръба на възможното, в разрез с правилата“, заяви в заключение банкерът.

Запитан кога хората ще получат своите пари – до 100 000 евро, банкерът отговори: „Това ще стане веднага. Просто средствата трябва да бъдат направени разполагаеми. Това може би ще стане не само в самите клонове на КТБ, а вероятно 2-3 от по-големите банки ще могат да извършват тази операция“