Колко е голяма дупката в КТБ

Снимка: БГНЕС

Още преди да е обявен официално докладът на квесторите за състоянието на КТБ, плъзнаха информации от анонимни източници колко е голяма „дупката“ в КТБ и предизвестиха отнемане на лиценза на затворената от 4 месеца банка.

Информацията е, че дупката в КТБ е около 1 млрд. лева – с толкова загубата е по-голяма от капитала й. БНБ ще обяви утре, 22 октомври, становището си по доклада на квесторите.

Според „24 часа“ КТБ най-вероятно ще остане без лиценз. Решението на БНБ за това се очаква в края на този месец. По закон, след отнемане на лиценза, в 20-дневен срок ще започне изплащане на защитените депозити чрез фонда за гарантиране на влоговете.

Всеки притежател на гарантиран депозит трябва да заяви във фонда дали иска изплащане на цялата сума, на част от него или да поиска прехвърлянето му в друга банка.

Депозитите до 100 000 евро в КТБ са общо за 3.684 млрд. лева, а в дъщерната банка „Виктория“ – 55 млн. лв. Във фонда за гарантиране на влоговете има под 2 милиарда лева, ако банките преведат авансово вноските си – ще се съберат 2.103 млрд. лева.

При този вариант държавата трябва да покрие разликата от 1.6 млрд. лева. Очакванията са това да стане чрез държавно гарантирани облигации, които ще емитира фондът, както и със заем от бюджета в размер на 700 млн. лева.

Това ще е възможно, ако 43-ият парламент гласува актуализирането на държавния бюджет, където двете опции са записани.

Запознати с одита казват, че в него раздадените кредити са подредени в четири групи. В първата са всички заеми, отпуснати на работещи компании, които се обслужват редовно. Във втората са тези с просрочие от над 30 дни.

В третата група са събрани проблемните кредити, получателите на които са лица без реален бизнес, офшорни компании или такива с неясни собственици.

В последната група са кредитополучателите в технически фалит и без реални обезпечения. Запознати твърдят, че най-много били заемите в последните две групи – общо около 3.5 млрд. лева, а в първите две размерът бил около 1.8 млрд. лева.

Ако КТБ остане без лиценз, не означавало автоматично, че ще бъде обявена в несъстоятелност. Може да се приеме план за оздравяването й чрез одържавяване или от настоящите акционери или с нови инвеститори.

Цветан Василев пък, който чрез фирмата си „Бромак“ е мажоритарен акционер в КТБ, изпрати писмо, в което намекна, че се оттегля като собственик в банката. Василев пише, че капитализацията на КТБ следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно ще се използва „Бромак“, но вече без мое участие, казва Василев.

Той посочва още, че се „подготвя почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи, които ще бъдат скоростно разпределени на правилните инвеститори на завидно добри цени“. Василев дава три примера.

Първият е с „Петрол“, чиято оценка била за 400 млн. евро. Три от четирите основни акционери в „Петрол“ обаче били поставени от одиторите в трета група кредитополучатели, а четвъртият – във втора. Това навежда на мисълта, че се цели „Петрол“ да бъде продаден на цена до 130 млн. евро, казва Василев. Другият пример е с групата хотели „Сана Спейс“, които имали кредити за 6.5 млн. евро, а стойността им била минимум 25 млн. евро, но се готвела продажбата на заема по номинал.

Последният пример е със стъкларския завод „Рубин“ в Плевен, за който Василев твърди, че струва поне 50 млн. евро, но имало огромен риск да бъде пласиран безплатно на предишния собственик.