Две трети от морските хищници са изчезнали

Снимка: EPA/ БГНЕС

Някога смятахме, че океаните са неизменни заради огромните им размер и обем. Но само за няколко поколения човешката дейност коренно преобрази океанските екосистеми.

Доказателство за това са последните изследвания, които установяват, че популациите от хищни риби по света са намалели с шокиращи две трети само за миналия век. Този резултат се дължи най-вече на появата на промишлените риболовни практики през 1970 г., съобщава Scientific American.

Макар идеята за по-малко опасности в океаните да звучи примамливо, животните на върха на хранителната верига могат да бъдат важни показатели за екологичното здраве. Освен това те са смятани за ключови видове и изчезването им може да навреди на екосистемата по цялата хранителна верига.

Наред с това месото на хищниците е най-вкусно. Ако сте опитвали костур, риба тон, риба меч и акула, сте наясно с това. И това е част от проблема.

Рибарите винаги първо се целят в най-голямата и вкусна риба. След като тези запаси се изчерпят, те започват да се движат надолу по веригата. Този модел има катастрофални последици за морската среда.

Според учени човешката дейност е причинила намаляване с над 3000 океански вида на морските хищници, като най-сериозни последствия са причинени в последните 40 години.

Международният съюз за опазване на природата отчита в Червения списък на застрашените видове, че 12% от груперите, 11% от рибата тон и марлините и 24% от акулите са застрашени от изчезване.

„Хищниците са важни за поддържане на здрави екосистеми“, казва Вили Кристенсен, автор на новото научно изследване. „Освен това, когато сме имали сривове при по-големите риби, е отнемало много десетилетия за възстановяване на видовете.“

Други изследвания показват, че хищниците помагат за баланса на популациите на плячката им, т.е. загубата им може да предизвика хранителни каскади в цялата хранителна верига. Основният проблем е всъщност в развиващите се страни, където има нужда от по-ефективни институции за управление на рибарството, добави Кристенсен.

А проблеми с промишления риболов има навсякъде по света.

Америка

В Америка страни като Чили и Перу консумират голямо количество риба. Неслучайно Русия преговаряше за внос на риба и рибни продукти от Чили, след като наложи санкциите на страните, взели украинската страна в двустранния конфликт – ЕС, САЩ, Норвегия, Канада.

Освен това, от 50-те години насам офшорните траулери за риболов на морското дъно експлоатират по-дълбоката част. Това води до увеличение на улова и съответния спад на биомасата.

ЕС

В Европа най-проблемна е Исландия. През 1972 г. възниква сериозен спор между нея и Великобритания, след като Исландия обяви изключителна икономическа зона, за да се пребори с прекомерния риболов. Този спор доведе до преки сблъсъци между исландски патрулни кораби и британски военни кораби.

Днес ЕС се опитва като цяло да намери начин да възстанови рибната промишленост. Доклади сочат, че прекомерният риболов струва на Общността 3.2 милиарда евро на година и 100 000 работни места.

Така че Европа постоянно търси колективни действия за предотвратяване на прекомерния улов.

Азия

Япония, Китай и Корея са най-големите потребители на риба в света и имат конфликти относно изключителната икономическа зона.

След земетресението от 2011 г., което доведе до сериозни поражения на АЕЦ „Фукушима“, огромно количество замърсена вода изтече и се вля в океаните. Tokyo Electric Power Company (Tepco) призна, че става въпрос за около 300 тона силно радиоактивна вода.

В топлото течение Курошио – морето близо до Фукушима, извършват улов над десет страни. Освен Япония, Корея и Китай, от морския басейн се възползват и Украйна, Испания и Русия.

През септември 2013 г. Южна Корея забрани вноса на всички риби от осем японски префектури заради радиоактивните течове от ядрената централа във Фукушима.