Какво ни готвят в пенсионната реформа

Йордан Христосков. Снимка: БГНЕС

Повишаване на минималната работна заплата (МРЗ) от 340 на 350 лева и с 1% – на вноската за пенсия са сред мерките, представени от социалния министър Йордан Христосков на заседанието на Консултативният съвет по оптимизация на осигурителната система.

Съветът включва експерти по социално осигуряване, които трябва да изготвят предложения за пенсионна реформа. Дали те ще станат факт ще решат следващото правителство и 43-ото Народно събрание. Едно от тях е отхвърленото вече при кабинета на ГЕРБ предложение държавните служители да поемат плащането на вноските си, което сега прави държавата.

Първото предложение как да увеличим приходите в осигурителна система е да се обвърже максималният осигурителен доход с минималната работна заплата, съобщи Христосков. Следващото предложение е да се изравни минималният осигурителен доход за всички категории самонаети лица, като мотивите за това са равнопоставеност на осигурените.

При тази промяна като коректив трябва да се осигури допълнително субсидиране за компенсиране на високите осигурителни вноски, посочи Христосков. Друго решение в посока на равнопоставеност е да се въведе лична осигурителна вноска за държавните служители и служителите от специалните ведомства, които до този момент не плащат осигурителни вноски. Тази мярка ще се прилага с компенсирано увеличение на работните заплати, за да не намаляват доходите им.

Нарастване за фондовете „Безработица“ и „Пенсии“ с по 1 процентен пункт от 1 януари 2015 г. е едно от предложенията. Следващата стъпка е от 1 януари 2019 г. да има увеличение само за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт.

Друг вариант предлага увеличението на осигурителната тежест да започне от 2016 г. При него вноската за фондовете „Безработица“ и „Пенсии“ ще нарасне с по 1 пункт от 1 януари 2016 г, а 2019 г. с един пункт ще нарасне само вноската за пенсия.

Според сегашното законодателство вноската във фонд „Пенсии“ е 17.8%, а за безработица – 1%, разпределени между работодателя и работника в съотношение 60:40.

Финансовият ефект за 2015 г. ще бъдат допълнителни приходи за фонд „Пенсии“ от 225 млн. лева и от 204 млн. лева за фонд „Безработица“. При това положение субсидията за покриване на недостига от средства за 2015 г. ще бъде 1.669 млрд. лева или 2.1% от БВП. Ако не се направи промяна, необходимата субсидия би била 2.098 млрд. лева или 2.6% от БВП, изчисли Христосков.

Друго предложение е максималният месечен размер на осигурителния доход да се обвърже с размера на минималната работна заплата. Разработени са два варианта – максималният осигурителен доход да се определя спрямо минималната заплата към 1 януари на съответната година или спрямо текущия месец. И в двата случая се предвижда максималният осигурителен доход да е между 8 и 10 пъти по-голям от минималната заплата.

Третият вариант предвижда нарастване на осигурителната вноска за фондовете „Безработица“ и „Пенсии“ с 1 процентен пункт да влезе в сила от 1 януари 2016 г.

Предложенията предвиждат максималният месечен размер на осигурителния доход за 2015 г. да стане 3040 лева, ако е равен на 8 МРЗ, и 3800 лева, ако е равен на 10 МРЗ. Сега той е 2400 лева.

Има и предложение още от началото на 2015 г. да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които избягват установяването или плащането на задължителни осигурителни вноски. Според експертите след подобна мярка събираемостта ще се повиши с поне 5%.

За криминализиране на неплащането на осигуровки се говори поне от десетина години. Всяка година дефицитът в НОИ се дофинансира от държавния бюджет.

Друго предложение е да се въведат глоби за разрешени плащания на възнаграждения без да са внесени дължимите за тях вноски, както и да се въведе 10-годишна давност при събиране на просрочени задължения за осигурителни вноски.

Представени бяха и възможни варианти за промени в пенсионната възраст за трета категория труд. Първият вариант отново е без промени в действащото законодателство, което означава пенсионната възраст на жените и мъжете от 2015 г. да се увеличава с по 4 месеца – до достигане 63 години за жените и 65 години за мъжете през 2018 г. Рисковете тук са обществена съпротива и ново отлагане на нарастването на възрастта за пенсиониране, заобикаляне на строгите критерии чрез инвалидна пенсия и други.

Вторият вариант, който се предлага, е изравняване на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете през 2036 г. на 65-годишна възраст и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо очакваната продължителност на живота.

Третият вариант предвижда изравняване на стандартната пенсионна възраст при мъжете и жените през 2028 г. и след това въвеждане на автоматичен механизъм.

Четвърти вариант е да се изравни пенсионната възраст на мъжете и жените на 65 години според годината на раждане и след това да се въведе автоматичен механизъм, обясни Христосков. И при трите варианта ще са необходими промени в необходимия осигурителния стаж за пенсиониране.