– Главните в атака

Главните в атака

Главният прокурор Сотир Цацаров. Снимка БГНЕС

Когато трима главни прокурори – настоящият Сотир Цацаров и предшествениците му Борис Велчев и Никола Филчев, запеят в хора против реформата в прокуратурата, незабавно трябва да ни светне червена лампа. Защо – обяснява Калина Николаева.

В неделя, 19 октомври, тримата дадоха интервю пред bTV, безпрецедентно говорене по едно от също време на ръководителите на прокуратурата от годините след 1989-а до ден днешен. [related-posts]

Няма нищо случайно, че интервютата им дойдоха броени дни след като министърът на правосъдието в служебния кабинет Христо Иванов представи проект за актуализиране на стратегията за съдебната реформа. В проекта, естествено, основен акцент е поставен върху реформата в прокуратурата. И дума не се отваря за ваденето й от съдебната власт, дори напротив.

Говори се за програмно бюджетиране, децентрализиране, възможност за търсене на дисциплинарна отговорност от главния прокурор (и от шефовете на върховните съдилища), за международен експертен анализ на състоянието и ефективността й, който да дефинира проблемите в нея.

Все неща, които биха разбутали статуквото към нещо по-добро. Стъпки, които отдавна се очаква България да предприеме. Не един доклад на ЕК по мониторинга за наблюдение на правосъдието и вътрешния ред ни го препоръчва, но винаги се оказва политически неизгодно.

Стратегията вероятно ще бъде отчетена за следващия доклад на ЕК през януари. Но ще свърши до там, тъй като политическите разногласия по темата и вечният стремеж на управляващите да държат съдебната власт в подчинение, няма да позволят реализирането й. Въпреки това, ако самата съдебна система припознае предлаганите промени, политиците ще бъдат притиснати да ги облекат в законодателна рамка.

Но… Реформата в съдебната система е като да местиш гробище. Не можеш да очакваш подкрепа отвътре. Помните ли тази реплика на правосъдния министър Антон Станков отпреди повече от 10 години. Гробището си е все на старото място. И реакциите на тримата главни прокурори доказват това. Отчитайки, че зададени на Цацаров, Велчев и Филчев в интервютата, поставиха някаква рамка на отговорите, ето какво чухме по темата за реформата.

Борис Велчев – бивш главен прокурор. Преди да заеме поста, беше съветник на президента Георги Първанов. Днес е съдия от Конституционния съд.

Борис Велчев (главен прокурор през 2006-2012 – период, обхванал три правителства): „По-просто е, когато трябва да се дадат отговори на обществени потребности от реформи, те да се сведат до една структурна промяна“ в прокуратурата.

Никола Филчев, бивш главен прокурор. Професор по наказателно право, автор на множество трудове. След мандата си – изпратен за кратко като посланик в Казахстан и предсрочно прекратил мандата си. Снимка БГНЕС

Никола Филчев (главен прокурор през 1999-2006 – период, обхванал три правителства): „Предлагат се (промените, б.а.) с една цел – ако могат, ако мине, да бъде смачкана прокуратурата и главният прокурор. А ако не мине – да бъдат притеснени, да се занимават с оцеляване, да започва битката за това коя е ефективната структура на съдебната система и в това време е златно за крадците. Няма съменние, че системата трябва да се подобри и да стане ефективна. Проблемите са повече в съда, отколкото в прокуратурата. Опитът на различни крадливи и лъжливи политици да смачкат прокуратурата защото им пречи, не е от вчера. Костов не можа да случи на главен прокурор. Положи големи усилия да злепостави Татарчев (Иван Татарчев, главен прокурор през 1992-1999 – период, обхванал 6 правителства, в т.ч. и служебно). Сега виждам, че и Цацаров не му харесва, да не говорим за мен“.

Сотир Цацаров, главен прокурор: „Никой не харесва силна прокуратура. Никой не харесва прокуратура, която общо взето се опитва да си върши работата. На огромната част от политиците им е удобна безличната прокуратура. Слаба, подчинена, слушаща прокуратура. Ако това искат да направят с това, което наричат съдебна реформа, ще си го направят, само че ще му оберат плодовете за 3-4 години. Те ще са горчиви“.

Всъщност нито един от тримата не говори по същество по конкретните идеи от стратегията. Не каза – това е лошо, защото… Или по-добре е да се направи еди-какво си. Много лесно е идеите да бъдат отхвърлени на едро. С аргумент, че всъщност целят дестабилизирането на държавното обвинение.

Още с влизането си в прокуратурата и Велчев и Цацаров „разчистиха“ наследството си по върховете на обвинението. Това е сигурен знак, че нито един от тях не е бил съгласен с действията на предшественика си и разминаванията във възгледите им за развитието на прокуратурата са сериозни. А сега изведнъж възгледите им подозрително съвпадат.

Спорно е и доколко точно Филчев има право да дава оценки. При положение, че ерата му начело на прокуратурата беше доста мрачна – начинът на мислене беше „няма НК, няма НПК, каквото каже Главният“. Филчев може да е добър юрист и решенията му като върховен съдия още да се четат, но седемте му години като първи обвинител бяха белязани от саморазправа с политици и прокурори, и, меко казано, работа по устни инструкции.

На този фон Велчев изглеждаше като глътка свеж въздух за институцията и надежда за нормалност. Той обаче така и не успя с твърда ръка да прокара полезни реформи в държавното обвинение. И също както по времето на Филчев, действията на прокуратурата по много дела, оставиха обосновани предположения, че се действа според политическата конюнктура.

Сега Велчев е конституционен съдия и не може да си позволи директни коментари по теми, които биха могли да бъдат поставени като дела в Конституционния съд. Съдебната реформа определено е такава тема.

Колкото до Цацаров, наблюдателите го сравняват по-скоро с Филчев, само че в „подобрен“ модел, поучил се от грешките му. Неговият коментар за реформата от една страна има най-голяма легитимност, тъй като той има още 5 години начело на обвинението и неговата воля би била ключова за прокарването й. В същото време главният прокурор, който и да е той, винаги ще е пристрастен за реформата в държавното обвинение. И изобщо не трябва да бъде питан за мнение дали абсолютната му власт трябва да бъде ограничена.

Всъщност, Цацаров, Велчев и Филчев са прави. Политиците имат нужда от слаба прокуратурата и тя е такава благодарение на определени техни действия и бездействия.

Наред с това, в случая с институциите е в сила принципът „рибата се вмирисва откъм главата“. Тоест – надолу, по йерархията системата репродуцира същите, каквито са и на върха й.

Същите зависимости, същите послушания. И шансовете за промяна и вътрешна реорганизация на практика са сведени до нула. Разбира се, има и почтени професионалисти, но тяхното кариерно развитие е значително по-затруднено.

Всеки един от тримата големи знае, че по времето на властването си в прокуратурата също я е предпочитал слаба, за да утвърждава своята силна еднолична власт. Така по-лесно прокарва поръчките на политиците. Нали те си го избират…