Доклад дава предимство за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

Доклад дава предимство за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“

До 2030 г. България не се нуждае от нови електроенергийни мощности, освен ако те не са заместващи. Това гласи прогноза за електроенергийния баланс на страната до 2025 г., изготвена от Лабораторията за управление на рисковете към НБУ, ръководена от бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов. За заместваща мощност се смята планираният 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, докато АЕЦ „Белене“ би била нова електроенергийна мощност.

Още по темата

Докладът беше представен днес в Българската стопанска камара (БСК) от Иван Иванов, експерт по енергетиката, който също участва в Лабораторията.

Проектът за АЕЦ „Белене“ беше замразен по време на правителството на ГЕРБ. А в края на управлението на кабинета „Орешарски“ беше подписано споразумение за създаване на съвместно дружество между АЕЦ „Козлодуй“ и „Уестингхаус“ по отношение на изграждането на 7 блок в съотношение 70:30. Според текста на подписания документ, следващият кабинет трябва да реши окончателно дали ще има или няма да има такъв проект.

В случай на излизане от експлоатация на някои от действащите в момента мощности, това би оправдало нуждата от нови, които да ги заместят. Това обаче няма да се случи преди 2030 г. за термичните и едва след 2037 г. за ядрените мощности, смятат авторите на документа.

Изграждането на нови мощности е свързано с износа на електричество, но според експертите съседните страни вече строят мощности. Като пример са посочени Турция, която вече поиска транзитен коридор за 500 мегаватчаса още от 2015 г., и Гърция, която планира нови мощности, като 40% от производството до 2020 г. се очаква да дойде от възобновяеми източници.

Големите мощности с дълъг срок на експлоатация ще осигуряват необходимата базова електроенергия, АЕЦ „Козлодуй“ ще поддържа приемливо ниво на цената на произвежданата електроенергия, а централите в Марица Изток ще допринасят чрез използването на местна суровина за по-висока енергийна независимост на електропроизводството, пише в доклада.

Икономистите оценят, че брутното производство на електричеството през последното десетилетие е между 43.5 и 50.3 тераватчаса годишно.

След 2011 г. се наблюдава спад на производството. Износът за миналата година е бил към 9 тераватчаса. Така очакванията на Лабораторията за износа на електричество не надвърлят повече от 10-10.5 тераватчаса.

Освен това, авторите на доклада смятат, че вътрешното потребление на електроенергия ще намалява поради негативните демографски тенденции и провеждането на европейски политики за зелена енергия и енергийна ефективност. Енергийният баланс ще бъде повлиян и от цената на тока, загубите на преносните и разпределителните мрежи, както и потреблението на природен газ.

Въпреки че ръстът на БВП води до повишаване на потреблението на електричество, данните на Лабораторията сочат, че за последното десетилетие БВП се повишава с 25%, а потреблението – с 5 на сто.

Цената на електричеството ще расте, докато износът намалява. Причина за по-високата цена, според анализаторите, ще бъде либерализацията на пазара и инвестициите за постигане на европейските екологични изисквания за емисиите въглероден диоксид.

Заради инвестициите за модернизация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, цената му също ще се повишава.

Експертите очакват както намаляващо потребление на електроенергия, така и разширяващо се потребление на природен газ заради увеличения местен добив, конкурентната цена, диверсификацията на доставчиците (примерно от газопроводите ТАР и TANAP). Така до 2030 г. ще бъде изпълнена и целта 30% от домакинствата да ползват природен газ, както е записано в енергийната стратегия.

В доклада се посочва още, че водните електроцентрали, соларните и вятърните паркове, както и когенерационните топлофикации ще осигуряват покритие в най-натоварените сезони и часове, така че ще има достатъчно електроенергия за износ.

Очаква се, със създаването на европейски енергиен съюз, да се създаде и конкурентен пазар за електроенергия, на който произведеното от България електричество няма да предлага най-изгодните цени. Това може да доведе до затваряне на някои производства.

Според експертите полезно би било да се продължи с изграждането на покривни фотоволтаични конструкции върху стопански постройки, сгради от публичния сектор и жилищни домове, тъй като би допринесло за повишаването на енергийната ефективност.

Ръководителят на Лабораторията Иван Костов заяви, че министерството на икономиката и енергетиката и администрацията като цяло са давали лоши прогнози за развитието на енергетиката. По думите му има удивително разминаване с истината. За пример Иванов посочи нереалните очаквания оценките за пазара, изготвени като обосновка за строителството на АЕЦ „Белене“.

Според МИЕ е трябвало да има недостиг от 1,3 – 1.5 мегаватчаса през зимните месеци още през 2007 г. Иванов обаче посочи, че това не само не е факт, а дори има свръхпредлагане и излишни енергийни мощности.

От Лабораторията съобщиха, че към 1 януари 2014 г. токът у нас е 45% по-евтин от средната цена за ЕС, като спрямо Германия е 3 пъти по-ниска, а спрямо Дания – около 4 пъти. Според Костов обаче е нереалистично обществото да очаква трайно запазване на тази ниска цена.