Турция пак поднови идеята за "буферни зони" по границата със Сирия

Турция пак поднови идеята за „буферни зони“ по границата със Сирия

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В отговор на натиска, че не оказват подкрепа срещу „Ислямска държава“ в кюрдските райони в Сирия, турският премиер Ахмед Давутоглу отново поднови идеята за евентуални „безопасни зони“ под международно наблюдение по границата между двете държави. В интервю за катарската телевизия „Ал Джазира“ той очертава линия, която се простира от Средиземно море до Ирак.

„Буферната зона, за която говорим, не е военна дефиниция, а хуманитарна безопасна зона под военна защита“, казва още той. Идеята за буферна зона по границата със Сирия беше подхвърлена в началото на октомври от САЩ, Великобритания и Франция. Преди това обаче, през септември, за създаването на такава буферна зона обяви президентът Ердоган. Така или иначе такава до момента не е създадена.

След като отбеляза, че тези зони трябва да защитават „райони с население над определена численост“, турският премиер спомена нуждата за свързване на турската граница с определени райони от Северна Латакия, за да защити арабите, кюрдите и туркмените в Сирия. Сред тях той посочи Ал Хасака, Джарабулус, Кобане, Тал Абяд, Идлиб и Африн.

Давутоглу подчертава, че дълбочината на зоните може да се промени в зависимост от различни хуманитарни ситуации в тези области, но подчертава, че Турция няма да поема риск за самостоятелна интервенция.

„Съветът за сигурност на ООН не може да взима каквито и да е решения заради налагането на вето. Въпреки това международната коалиция, създадена за намеса в Сирия и коалицията на желаещите могат да вземат решение и да предоставят въздушна защита за въпросните зони“, добавя той и припомня зоната, забранена за полети в Ирак, по времето на Саддам Хюсейн.

Турското правителство е изправено пред международен и вътрешен натиск, след като джихадистите от „Ислямска държава“ влязоха в заселения с кюрди сирийски град Кобане, който е на границата с Турция, но Давутоглу контрира критиките.

„Падането на Кобане може наистина да ни разочарова и ние ще направим всичко, за да го спрем, но къде бяха критиците ни, когато падна Рака? Къде бяха, когато падна Мосул?“, пита министър-председателят.

Министерството на вътрешните работи на Сирия обаче изрази съмнения за желанието на Турция за установяване на „буферни зони“. Дамаск не приема предложенията и обещава да проведе консултации със съюзниците си за всички необходими мерки за запазване на суверенитета и териториалната цялост на Сирия.

Междувременно висши представители на кюрдските въоръжени сили заявиха, че бойците на „Ислямска държава“ са започнали да се изтеглят от превзетите части на Кобане. Според тях джихадистите са загубили контрол над повече от 20% от града в последните дни, след като държаха два пъти повече.

Турция беше критикувана от френския президент Франсоа Оланд, че не отвори границита си, за да допусне помощ за кюрдските бойци, които се бият в Кобане. Заради мълчаливия отказ на Анкара да им помогне, в населените с кюрди райони край турско-сирийската граница избухната протести, организирани от забранената в Турция ПКК. Имаше и над 30 жертви, което постави на карта договореното с ПКК примирие.

Откакто преди повече от 3 години и половина избухна конфликтът в Сирия срещу режима на Башар Асад, Турция е обвинявана, че не само не се намесва, но и съдейства за трафик през границата й на хора и оръжие в Сирия, на страната на бунтовниците срещу Асад. „Ислямска държава“ се роди от „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ – групировка, която първоначално беше част от опозицията срещу Асад.

Наскоро президентът Реджеп Ердоган отхвърли твърденията, че Турция купува петрол от джихадистите от „Ислямска държава“, тиражирани от американски медии. Турският президент заяви, че са пълна лъжа и абсолютна вестникарска измислица.