Лобизъм и чиновници убиват фермерските пазари

Лобизмът на големите производители, осъществяван през изпълнителната и законодателната власт, убива фермерските пазари, става ясно от проучване на „Труд“. по темата.

Поради това голямата мечта на българските фермери – да доставят млякото, сиренето, месото и зарзавата си на градските пазари или да ги продават директно от фермите, още е мираж. Проблемът е в абсурдни чиновнически изисквания към дребните фермери, създали неработещи правила за храните от животински произход – мляко, месо, яйца, мед, риба, дивеч. В същото време са забравили, че в страната се произвеждат плодове и зеленчуци – за тях липсва регламент за директната им продажба.

Едва вчера проблемът бе открит от чиновниците и аграрният зам.-министър Марина Бракалова се ангажира да сформира работна група, която в рамките на 2 месеца да поправи наредбата.

Парадоксите

Директните доставки от фермите са почти мисия невъзможна, ако стопаните отглеждат заедно различни видове животни – например крави и овце, в едно стопанство, каквато е обичайната практика.
Самото определение за ферма в наредбата гласи, че това е „най-малката производствена единица за отглеждане на определен вид животни“. На това основание Българската агенция за безопасност на храните отказва да регистрира различни видове животни в едно стопанство и посича в зародиш достъпа на такива фермери до пазара, посочи вчера Ивана Мурджева от Сдружението на малките семейни ферми.

„На малките ферми се поставят тежки изисквания. Например мандрите трябва да имат отделни помещения за приемане на млякото, за преработката му, за съблекалня за персонала. Това са изисквания за средно предприятие, непосилни за дребните стопани“, добави Мурджева.

Най-големият парадокс е, че от дребните стопани се очаква да предлагат само краве сурово мляко, което отговаря на евроизискванията за суровина. От малките се изисква в суровото мляко за директна доставка микроорганизмите да са до 100 000 на милилитър, а на соматичните клетки – до 400 000 на мл. Такива изисквания не се поставят дори на промишлените мандри и на тях им се разрешава да преработват неотговарящо на ЕС мляко, ако продават стоките само на нашия пазар.

Лобизъм в действие

Дребните фермери са категорични, че родният чиновник защитава интересите само на големите преработватели. Те цитират текстове от наредбата, която не позволява на пазара да се предлага цялата продукция на стопаните.

Разписано е, че може да се продава директно не повече от 60% от месечния млеконадой от ферми за производство на овче, козе или биволско мляко, ако имат до 50 броя животни. Когато животните са от 50 до 100, разрешеното количество за директна продажба пада на 50%, а ако са над 100, летвата вече се снишава до 40% от производството.

Директната продажба на яйца от кокошки и пъдпъдъци пък не трябва да превишава 1000 броя седмично или 40% от дневното количество. За директна продажба се разрешават до 600 броя пилета бройлери на месец, 100 броя водоплаващи и пуйки, 500 броя други видове птици и 100 броя зайци на месец. Авджиите пък трябва да знаят, че могат да продават до 10 броя едър дивеч на ловец годишно и до 50 броя дребен дивеч.
Друго спорно изискване в действащата наредба е разрешението фермерите да могат да продават продукцията само в две съседни области.

Дребните фермери настояват за данъчни преференции каквито ползват колегите им във Франция. „Имаме предложение малките земеделски производители да бъдат освободени от 10% корпоративен данък и да бъде въведен патентен данък, който не зависи от оборота, а е фиксиран.

По този начин независимо какъв оборот реализира един малък производител, той си е платил и така е разпознаваем и коректен към държавата“, предлага Мъгърдич Хулиян, председател на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели.