България излиза от Афганистан до края на 2014 г.

Снимка: МО

От 31 декември 2014 г. България прекратява участието си в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Афганистан, а от 1 ноември т. г. ще се включи с до 110 военнослужещи в новата мисия на НАТО в страната – „Решителна подкрепа“. Решение за това ще вземе правителството на утрешното си заседание, предаде БГНЕС.

„Решителна подкрепа“ е фокусирана върху подготовката, подпомагането и предоставянето на екипи от съветници за развитие на афганистанските държавни институции и за подкрепа на национални сили за сигурност във взаимодействие с афганистанското правителство, партньорите и другите международни организации, ангажирани в региона. Намерението за провеждане на нова, небойна мисия на НАТО в Афганистан, беше обявено на Срещата на върха на Алианса през май 2012 г. в Чикаго.

Нейната цел е да бъдат изградени надеждни Афганистански сили за сигурност, способни да поемат отговорност за сигурността на населението на цялата територия на страната и да запазят постигнатото от ISAF след края на изтеглянето.

И пак за КТБ

В дневния ред на утрешното заседание на кабинета е включен и анализ на изпълнението към края на третото тримесечие на Плана с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС. Планът включва 219 мерки, от които 168 са със срок на изпълнение до 30 септември. Данните сочат, че 47 не са изпълнени в срок, което е 28% неизпълнение. За сравнение, процентът неизпълнени мерки в края на първото тримесечие на годината беше 50.5, а за второто – 39.6.

Въпреки предсрочното разпускане на парламента, процентът на неизпълнение намалява вече втори месец, което се дължи на ускореното приемане на мерки с подзаконов нормативен характер. Независимо от постигнатия напредък, загриженост предизвиква обстоятелството, че 19 от неизпълнените мерки са законопроекти, внесени, но неприети от 42-ото Народно събрание. От тях 11 са свързани със стартирали процедури за нарушения срещу България.

Именно с подобна процедура е свързан доклад на министъра на финансите, който правителството ще обсъди утре. Той е за одобряване на българската позиция в отговор на официалното уведомително писмо от Генералния секретариат на Комисията във връзка с въвеждането на правото на ЕС в областта на гарантирането на влоговете в банките.

Европейска директива от 2009 г. изисква изплащането на гарантираните депозити да стане в рамките на 20 дни, след като дадена банка видимо е изпаднала в несъстоятелност. Вложителите на КТБ и „Виктория“ нямат достъп до парите си от 20 юни, когато банката беше поставена под специален надзор от БНБ.

Според българското законодателство Фондът за гарантиране на влоговете в банките може да изплаща гарантирани депозити само при фалит на банка. Европейската директива обаче не съдържа такова изискване, заяви преди време ЕК и уточни, че „неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства схемата за гарантиране на депозити. В разглеждания случай депозитите са неналични от три месеца. Съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право“.