Възходът на "кибератлетите" променя спорта

Възходът на „кибератлетите“ променя спорта

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Мечтата на Анди Люис умира, когато е едва на 16. Малко след като е приет в елитната програма на британската армия, англичанинът е блъснат от камион, в резултат на което левият му крак е ампутиран.

Протезите по онова време са примитивни, неудобни и ограничават движението му. В продължение на повече от десет години той не може да бяга.

„Изкуствените крака бяха твърде тежки, а компаниите-производители не разбираха от какви материали имам нужда“, спомня си той.

Сега 31-годишният Люис е златен медалист в световното първенство за параатлети в Мадрид. Постижението му се дължи на невероятното му желание за успех – и силна воля. Няма спор обаче, че и технологията най-после е достигнала нивата на неговата амбиция.

Атлетът печели финалното състезание, използвайки Ottobock S380 – първата протеза над коляното, направена специално за спортисти. Леката и абсорбираща трептене рамка позволява много по-голяма скорост и удобство, а гъвкавата колянна става предоставя широк обхват на движение и разнообразие.

Това позволява на Люис да прави бърз преход от басейна към колелото до пистата за бягане, което печели ключови секунди за крайния му резултат.

„Очаквам до параолимпиадата през 2016 г. да излязат още много нови модели на протези. Колената стават все по-малки, а новите крака имат микропроцесори. Освен това най-вероятно ще имаме възможност да сменяме различни протези за отделните състезания, при това изключително бързо“, казва той.

Атлетът се надява, че новите технологии на 3D принтиране ще направят много от проблемите с износването на ставите много по-лесни за решаване. Той споделя, че преди няколко години протезите за бягане са били само два типа, но вече са се появили много компании, които предлагат различни продукти за подобряване на представянето.

Старите модели са били твърде болезнени за атлетите, които бягат на разстояния от над 200 метра, но австралиецът Оскар Писториус стана известен именно с постиженията си на 400-метровата дисциплина.

С подобряването на екипировката, атлетите с протези постигат наистина уникални резултати и на моменти дори успяват да надминат спортистите, които нямат проблеми. Скачачът Маркус Рем, който е с ампутиран крак, спечели германския шампионат с резултат от 8.24 метра. Малко след това обаче местната федерация го изключи от състезанието с довода, че протезата му дава нечестно предимство.

Налице са сериозни дилеми за навлизането на технологията в спорта. Атлетите с два ампутирани крайника често се представят по-добре от тези с един. Според мнозина те имат предимство, тъй като нито един от краката им не се изморява и могат да правят по-големи крачки.

Подобни дилеми не съществуват само при параолимпийците. Бейзболните питчъри често си правят т.нар. „операция Томи Джон“, при която се променя структурата на лакътното сухожилие, което им позволява да хвърлят по-силно.

Състезателите, които искат да избегнат ограниченията на човешката физика, имат ново поле за изява – Кибератлонът през 2016 г., първата олимпиада за атлети с роботизирани крайници.

Дисциплините ще включват моторизирани колички и надбягвания с екзоскелети, както и състезания, движени от компютърно-мозъчен интерфейс. До момента в робоолимпиадата са се записали над 70 отбора, а всички очакват, че тя ще се превърне в едно от най-значимите спортни събития на годината.

В крайна сметка основната цел на Кибератлона е да помогне в развитието на технологии за ежедневна употреба, които ще подобрят качеството на живот на хората със затруднено движение.

Футуролозите все по-често настояват старите правила и ограничения в спорта да бъдат изхвърлени в кошчето, за да се даде свобода на творчески решения. Така хората в неравностойно положение ще имат шанс да се конкурират с останалите.