Шаламанов пред BBC: Катастрофални последици, ако останем с руската техника

Велизар Шаламанов. Снимка: БГНЕС

Катастрофални последици очакват българските въоръжени сили, ако не отхвърлят скоро зависимостта си от старата руска техника и поддръжка. Това заяви в интервю за британската обществена медия BBC служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов.

Смяната на руската авиотехника е заложена в одобрената от служебното правителство визия „България в НАТО – 2020“. Според нея до 6 месеца МО трябва да избере какъв нов изтребител иска, а правителството да го внесе за гласуване в парламента.

Правителството „Близнашки“ вече реши до 2020 г. да бъдат свалени на земята всички руски изтребители и хеликоптери. На земята ще останат 15 броя МиГ-29, 6 единици МиГ-21 и 14 бомбардировача СУ-25. След като това се случи, ще отпадне необходимостта от средства за техните ремонти и поддръжка.

Шаламанов дава интервюто насред словесната война, разразила се между България и Русия заради намесата на Москва в Украйна и натиска й за ускоряване на работата по изграждането на газопровода „Южен поток“, отбелязва BBC. Като член на ЕС и НАТО със силни традиционни връзки с Русия, България ходи по въже между Изтока и Запада. Въпреки че страната обяви, че е замразила работата по „Южен поток“, Русия твърди, че работата по проекта продължава.

Проблемът назрява

Напрежението между България и Русия се увеличи, когато президентът Росен Плевнелиев описа Русия в интервю за друго западно издание като „националистическа и агресивна държава“ заради намесата й в украинската криза.

Предложението на служебния министър на отбраната България да купи използвани F-16 от Италия или Гърция, или Eurofighters от Португалия, предизвика остра реакция у руския вицепремиер Дмитрий Рогозин в Twitter: „Новини от България: някой си Шаламанов е убедил премиера Близнашки отново да предаде Русия … в полза на изтребители втора употреба“.

Това от своя страна предизвика коментар от страна на българския външен министър Даниел Митов, който заяви, че тези думи са „изключително недостойни, противоречат на добрите нрави и показват липса на уважение към българските институции“.

По земя добре, ама по въздух

Упованието на остаряло оборудване от съветската епоха, което все още се нуждае от резервни части и поддръжка в Русия, се дължи на 10-15 годишно лошо управление на българските въоръжени сили, казва Шаламанов в интервюто. В резултат на това, в сегашния сблъсък на НАТО с Русия заради ролята й в украинския конфликт, България трябва да разчита на помощ от своите съседки Гърция и Румъния за охраняване на собствената си граница по Черно море.

„Особено критично е положението в противовъздушна отбрана. Защото всички радари, всички ракетни комплекси земя-въздух и изтребители са произведени в СССР“, казва още. „А поддръжката, особено на бойците, зависи много от основния ремонт на двигателите и другото оборудване в Русия.“

За пример той дава остаряващата българска флотилия от изтребители МиГ-29. България в момента харчи само 1.3% от годишния си бюджет за отбрана, в сравнение с желаните от НАТО най-малко 2%, обсъдени последно на скорошната среща на върха в Уелс.

Размерът на въоръжените сили на България е спаднал до под 30 000, което е спад от 110 000 през 1999 г. Целевата цифра е 45 000.

Министърът в оставка говори и за „високата степен на уязвимост“ на България заради конфликта в Украйна. По думите му обаче ситуацията от гледна точка на сухопътните сили „не е толкова драматична“, тъй като като военната индустрия на страната може до голяма степен да обслъжва съветското оборудване, като например танкове T- 72.

Проруската опасност

В интервюто Шаламанов изразява загрижеността си относно проруските настроения в България.

На изборите миналата седмица „няколко партии дадоха по-висок приоритет на сътрудничеството с Русия и присъединяването към Евразийския съюз, отколкото за подобряване на нивото ни на интеграция в НАТО и ЕС“, казва той. „Това създава напрежение и недоразумения, включително вътре във въоръжените сили“, добави той.

От BBC помолили за коментар лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който описал Шаламанов като „американски агент“.

Други бивши армии на Варшавския договор са измислили различни стратегии за прекратяване на зависимостта си от съветската ера оборудване, коментират от медията.

През 2013 г. Полша стартира най-големите военни покупки, извършвани от член на НАТО, а бюджетът й за отбрана достигна 1.95 процента от БВП. Унгария замени своите изтребители МиГ с Грипен през 2009 г.

След България, Словакия е най-уязвимата сила в НАТО по отношение на демодирана военна техника – около 70 процента от супохътната техника на словашката армия и 90 процента от нейните муниции са с изтекъл срок на експлоатация според Централния институт за европейска политика в Братислава.